Векът на русенския футбол

От романтиката на прашния терен на областното игрище „Алеите“ до големите спектакли на Градския стадион – вече един век русенският футбол води своя пълноценен живот. Трудно е да се посочи точната дата, на която всичко е започнало. От „ритнитопа“ на учениците от Мъжката гимназия при учителя Луи Айер, през „играта с дружествения топ“ на юношите от туристическо дружество „Дунав“, до първия отбор на белгийските и немски работници при Захарната фабрика и основаването на първия русенски спортен клуб „Сава“ /SAWA/ през 1919 г. – всяко едно от тези събития има своята изключителна роля за началния тласък на футбола в Русе.

В тази статия през призмата на участията на нашите отбори в първенството на България и в турнирите за различните купи ще проследим постигнатите от тях успехи в последния век. Следващите редове са един сбит преразказ, който обрисува историята на футбола в града ни – такава, каквато е.

Футболните отбори към спортните клубове в Русе възникват спонтанно в годините непосредствено след Първата световна война. Всеки квартал или дори махала около по-голяма улица са имали свой собствен отбор. В периода 1918-1922 г. са създадени повече от 20 футболни отбора. Наред с тях, към спортните клубове се изграждат отбори по дамски баскетбол, секции по лека атлетика и други спортове. Разбира се, футболът има своята водеща роля, както тогава, преди 100 години, така и днес.

РУСЕНСКИ СПОРТЕН СЪЮЗ /1923-1924 г./

Напълно естествено назрява нуждата от поставяне на началото на футболно първенство между отделните клубове в Русе. По инициатива на най-стария и най-силен към него момент футболен отбор в града – спортен клуб „Сава“, на 25 февруари 1923 г. е основан Русенския спортен съюз /РСС/. Този орган, изграден от представители на различните спортни клубове, има задачата да поеме управлението, администрацията и организацията на спортния живот в Русе, а също и да решава като арбитър споровете между отделните свои членове.

Първият шампион на Русе по футбол е Напредък през 1924 г.

Студийна снимка на първия шампион по футбол на Русе през 1924 г. - "Напредък" © Репродукция: Lokomotiv1930.com

На РСС се пада честта да организира първото футболно първенство в Русе, проведено в рамките на календарната 1923 г. Първенството обаче не излъчва шампион, тъй като не всички от предвидените мачове са проведени. Има и други организационни проблеми, основният сред които е, че част от клубовете напускат или са изключени от РСС по средата на сезона заради несъгласия по някои въпроси с ръководството на Съюза.

Поучен от грешките през 1923 г., на следващата 1924 г. РСС провежда успешно второто футболно първенство на Русе. За първи футболен шампион на града е излъчен отборът на „Напредък“.

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА СПОРТНА ФЕДЕРАЦИЯ /1924-1944 г./

Като колективен представител на спортния живот в Русе, РСС участва чрез своите делегати Андрей Перев и Лазар Попов на Учредителния конгрес и е съучредител на Българската национална спортна федерация /БНСФ/. Конгресът се провежда в София на 16-17 декември 1923 г.

Левски (Русе) през 1938 г.

Левски (Русе), сниман на игрище "Алеите" през 1938 г. Прави (от ляво на дясно): Борис Пейчев, Радослав Дуков (Тръбача), Марко Николов (Маро), Продан Новаков, Жан Пинкас, Сидер Димитров, Борис Митев, Тодор Лалчев. Клекнали (от ляво на дясно): Константин Новаков (Диндата), Тодор Горанов, Димитър Топоров. Снимка © Личен архив на Борис Митев. Репродукция: Нанко Нанев

През 1924 г. е проведено първото Държавно първенство на България под егидата на БНСФ. То се провежда в регионални федерации, наречени още спортни области, които излъчват свой областен първенец. После, всички областни първенци участват в националната фаза на шампионата – преки елиминации, наречени Финали на Държавното първенство и провеждани ежегодно, с изключение на периода 1938-40 г., за излъчване на шампиона на България.

В периода 1937-1940 г. е създадена и действа Националната футболна дивизия, съставена от елитни отбори, за попълването на която спорят всяка година областните първенци.

Конституирането на местния орган на БНСФ – Русенската окръжна спортна област /РОСО/, се забавя и реално тя поема управлението на футболния (и спортен) живот в Русе от РСС през януари 1925 г. Поради тази причина първото първенство на РОСО, което излъчва областен първенец за Финалите на Държавното първенство, е през сезон 1925/26. Първият русенски представител, участвал на финалите, е „Левски“.

В различните сезони в периода 1924-1944 г., в зависимост от броя на участващите отбори, Първенството на РОСО се провежда в Първа дивизия и Втора дивизия. В отделни сезони е формирана и неофициална Трета дивизия, в която са включвани т.нар. „неорганизирани“ клубове – нечленуващи в РОСО, съответно в БНСФ. Първенството на „неорганизираните“ клубове е известно още и като Русенска спортна лига.

ЖСК (Русе) с Железничарската купа

Футболният отбор на ЖСК (Русе), носител на Железничарската купа през 1936. Трофеят е в ръцете на вратаря Стефан Калинов. © Репродукция: Спортна библиотека

Периодът на управление на русенския футбол от РОСО към БНСФ е изключително успешен. Постигнати са сериозни постижения, които и до днес остават ненадминати в историята на най-популярната игра в града ни. През 1937 г. Левски (Русе) е претендент за титлата и става вицешампион на България, а в следващите три години – 1938, 1939 и 1940 г. стига до финали за купата на страната – Царската купа (официалното й наименование е Купа на Н.В. Царя).

През 1941 г. Напредък (Русе) също е финалист в турнира за купата, а през 1942 г. е полуфиналист. Освен Левски и Напредък, своята следа във Финалите на Държавното първенство оставят русенските футболни отбори Раковски, ЖСК и Добруджа. Левски е нашият представител в трите сезона на Националната футболна дивизия в периода 1937-1940 г.

ЖСК печели Железничарската купа през 1936 г. и донася на Русе първия трофей от национален турнир.

РУСЕНСКИЯТ ФУТБОЛ В ГОДИНИТЕ НА КОМУНИЗМА /1944-1989 г./

Установяването на комунистически режим в България след преврата на 9 септември 1944 г. води до дълбоки промени както във всички обществени сфери, така и в спорта, и в частност футбола. В Русе, с изключение на ЖСК – преименуван на Локомотив, практически всички останали спортни клубове, съществували до 1944 г., са ликвидирани след безкрайна серия от обединения и преименувания.

В крак с времето, новите организации, наследили спортните клубове, са титулувани „народни физкултурни дружества“, а самата РОСО става Русенска народна спортна област /РНСО/. Схемата на провеждане на първенството до 1948 г. практически се запазва с областни дивизии и финали на Държавно първенство, наречено след провъзгласяването на България за народна република – Републиканско първенство.

През „преходния сезон“ 1944/45 областен първенец на РНСО става обединеният отбор на „Ангел Кънчев – Левски“, а следващите три сезона титлата на Русе е у „Локомотив“. Железничарите постигат и голям успех турнира за националната купа, какъвто се явява този за новоучредената Купа на Съветската армия /КСА/. През сезон 1945/46 „Локомотив“ достига до полуфинал.

ДСО Торпедо (Русе) - 1951 г.

Футболният отбор на ДСО Торпедо (Русе) - първият русенски участник в "А" група. Снимката е правена игрище "Алеите" по повод откриването на спортния сезон на 18 март 1951 г. Под знамената на първия ред с костюма е секретарят на Окръжния комитет на БКП в Русе Пенчо Кубадински. Сред футболистите на първия ред личат /от дясно на ляво/: Илия .... /Боцкаджията/, Негхос Арам Бейкян, Йордан Йорданов /Бълхата/, ......., Иван ... /Германски/, ......... Снимка: Държавна агенция "Архиви" - Русе

През сезон 1948/49 са формирани Републиканска футболна дивизия /РФД/ и зони, които се явяват второ ниво на първенството. Русе няма представител в РФД, а трите съществуващи по това време отбори – Локомотив, Динамо и Русенец при МВР, участват в Дунавската зона. На полусезона трите русенски тима са обединени в Общоградско физкултурно дружество „Дунав“.

През сезон 1949/50 „Дунав“ е включен в новата „Б“ Републиканска футболна група. Още в началото обаче първенството е прекратено заради създаването по съветски модел на Доброволните спортни организации /ДСО/, които заменят физкултурните дружества в периода 1949-1957 г.

През 1950 г. ДСО Торпедо (Русе) печели първенството в Северната „Б“ група и става първият русенски участник в „А“ група. Последвалият сезон 1951 е една от най-срамните страници в историята на русенския футбол. ДСО Торпедо фиксира изключително слабо участие в „А“ група – без постигната победа и с допуснати множество разгромни загуби.

СКНА (Русе)

Представителният футболен отбор на СКНА (Русе) - първенец на Северната "Б" група през сезон 1956. СКНА - Спортен клуб на народната армия. Снимка: в. "Народен спорт"

По това време, през 50-те години, под „А“ и „Б“ Републиканските групи, пирамидата на футболното първенство е допълнена с „А“ и „Б“ окръжни групи, както и с околийски групи, в които участват предимно селски отбори. Успешни участия в „Б“ група имат русенските ДСО Спартак и СКНА, които стават първенци, но се провалят в квалификациите за влизане в „А“ група. Солидно участие в „Б“ група записват през 50-те години и русенските ДСО Локомотив и ДСО Динамо.

През 1957 г. ДСО са разформировани и на тяхно място в Русе са създадени три физкултурни дружества – Дунав, Локомотив и Партизанин, последното от които просъществува само две години. От 1959 г. на сцената остават само два футболни отбора – Дунав (представителен отбор на града) и Локомотив (с второстепенна роля).

Дунав - Рома 1:0

Момент от срещата за Купата на УЕФА Дунав (Русе) - Рома (Рим, Италия) 1:0, проведена на 1 октомври 1975 г. на препълнения до краен предел Градски стадион. Топката е у Георги Ковачев, а футболистите на Дунав, които се виждат на снимката в дъното на кадъра от ляво на дясно са: Никола Христов. Людмил Александров и Стоян Илиев. Снимка: Държавна агенция "Архиви" - Русе.

„Дунав“ редува силни периоди в „А“ група с участия в „Б“ група. Другият отбор – „Локомотив“, се движи между „Б“ група и третото ниво на първенството – създадените през 1959 г. регионални „зони“, заменени през 1981 г. от „В“ група.

„Дунав“ може да се похвали с три сериозни успеха през тези години. В сезон 1961/62 отборът достига до финал за купата на страната /КСА/. През сезон 1974/75 е постигнато рекордното 4-то място в „А“ група, което пък води от участие в турнира за Купата на УЕФА. В него „Дунав“ записва най-големия си международен успех – победа с 1:0 над италианския „Рома“, макар да отпада от римляните с общ резултат 1:2 след загуба в Италия в първия мач.

От своя страна „Локомотив“ постига две 6-и места в „Б“ група през сезони 1969/70 и 1971/72, както и сериозни успехи в турнира за КСА – четвъртфинал през сезон 1984/85 и полуфинал през сезон 1988/89, също и четвъртфинал в турнира за Купата на НРБ през сезон 1985/86.

РУСЕНСКИЯТ ФУТБОЛ ПРЕЗ 90-ТЕ ГОДИНИ И В НОВИЯ ВЕК

Падането на комунистическия режим през ноември 1989 г. и настъпилите промени се отразяват негативно на „Дунав“, който през 1991 г. изпада от „А“ група и забравя за елитен футбол в следващия четвърт век, чак до 2016 г. На няколко пъти отборът се свлича до „В“ група, записва и сезон в четвърта дивизия – русенската Областна група.

Раковски - Левски (София)

16 септември 1995 г. Раковски (Русе) - Левски (София) 0:1 - среща от VI кръг на "А" група. На снимката: Халфът на "Раковски Мариян Тодоров /вдясно/ в борба за топката със защитника на "Левски" Емил Кременлиев. Репродукция: Владимир Николаев

90-те години на футболната сцена в Русе минават под знака на „Дунав“, „Локомотив“ и на възстановения през 1991 г. от ветерани на клуба „Раковски“. Трите отбора са в постоянна конкуренция и привличат многобройна публика, както в дербитата помежду си, така и в мачовете си срещу съперници от други градове.

„Дунав“ стига до финал в новия турнир за Купата на Професионалната футболна лига през сезон 1994/95, когато финишира и на рекордното за този си период трето място в „Б“ група.

„Локомотив“ /под името „Корабостроител“ в периода 1992-95 г./ за първи път измества „Дунав“ в първенството и финишира преди него в „Б“ група през сезон 1993/94. „Железничарите“ правят това още веднъж през сезон 1995/96, когато пък „Дунав“ за пръв път в историята си изпада във „В“ група. „Локомотив“ подобрява и рекордното си класиране в „Б“ група от 1955 г. – пето място през сезон 1994/95.

Най-запомнящо се обаче е представянето на „Раковски“. Започнал от „Б“ окръжна група, за три сезона отборът изминава пътя до „А“ група, качвайки всяка година по едно ниво нагоре във футболната пирамида. През втория си сезон в елита – 1996/97 – „Раковски“ не може да превъзмогне финансовата криза в клуба и записва изключително слабо представяне в „А група, сравнимо единствено с кошмарното участие на ДСО Торпедо (Русе) през 1951 г.

ФК Дунав - носител на Купата на АФЛ

Отборът на ФК Дунав (Русе) - носител на Купата на Аматьорската футболна лига за сезон 2003/04, със старши треньор Никола Христов. Снимката е направена на 5 май 2004 г. минути след награждаването на отбора с купата, състояло се след финала на столичния стадион "Локомотив". © Фотограф: Антон Узунов

Свличането на „Раковски“ надолу по пирамидата се случва така, както и изкачването преди това. През 1999 г. клубът отива в небитието след изпадане от „В“ група. Черният период в русенския футбол се допълва и от изчезването на „Локомотив“ през 2002 г., когато клубът фалира, макар тъкмо да е спечелил промоция в „Б“ група.

На свой ред „Дунав“ преживява няколко фалита и пререгистрации, но продължава „да поддържа огъня“ на русенския футбол в периода 2003-2015 г. – предимно с посредствени участия в „Б“ група и краткотрайни пребивания във „В“ група. През сезон 2003/04 „Дунав“ поставя в клубната си витрина първия спечелен трофей в своята история – Купата на Аматьорската футболна лига. Същото постижение е повторено и през сезон 2014/15.

Походът на „Дунав“ към завръщане в „А“ група започва през 2014 г. В два последователни сезона отборът печели първенствата на „В“ и „Б“ група и след 25-годишна пауза се завръща във футболния елит на България. За всеобща изненада, в новосъздадената Първа лига „Дунав“ финишира на 4-то място, подобрявайки рекорда си от сезон 1974/75. Както тогава, така и в този случай това означава участие в европейските клубни турнири.

Лига Европа: Дунав - Иртиш

Дунав (Русе) - Иртиш (Павлодар, Казахстан) 0:2 - среща-реванш от Първия квалификационен кръг от турнира на УЕФА Лига Европа, играна на 6 юли 2017 г. на Градския стадион в Русе. НА СНИМКАТА: Капитанът на "Дунав" Диян Димов /вляво/ и Бирсент Карагарен /вдясно/ пресират халфа на гостите Казбек Гетериев. Фотограф: Иван Йочев, Sportal.bg

През сезон 2017/18 русенският тим се завърна и на сцената на Стария континент след 42 години пауза с мачове от първия квалификационен кръг в турнира на УЕФА „Лига Европа“. „Дунав“, предвид възможностите си, се представи достойно срещу казахстанския „Иртиш“, макар да допусна загуби и в двата мача и да отпадна с общ резултат 0:3.

Междувременно, през 2016 г. Локомотив (Русе) бе възстановен и се завърна на футболната карта след 14 години отсъствие, а в момента е сред солидно представящите се отбори в Трета лига, докато „Дунав“ се бори да се задържи във футболния елит на България.

Радко Димитров

Бивш спортен журналист в Русе. В периода 2003 – 2008 г. е коментирал и отразявал за различни медии повече от 200 мача на различни спортни клубове от града. Бил е кореспондент в Русе на вестниците „Дерби мач“ и „Меридиан мач“, сътрудник на спортния отдел на БТА и на спортните предавания на Сашо Диков по „Канал 3“. Работил е и като спортен редактор в регионалния седмичник „Форум“ и коментатор на футболни и баскетболни мачове в радио "Темпо".

Вашият коментар