Раковски

В брой 565 от 10 февруари 1933 г. столичният вестник „Спорт“ публикува своята „анкета“ по спорта в Русе. Read more →

Сезон 1994/95 в Северната „Б“ група бе изпълнен с много очаквания и надежди за русенските запалянковци. Твърд фаворит за първото място, което единствено даваше директна промоция в „А“ група, е Дунав. През януари на 1994 г. за президент на клуба е избран роденият в с. Пиргово строителен предприемач Димитър Барбуков. Човекът, който в онези години упорито наричаше себе си „бизМесмен“, по същото време е спонсор и на Локомотив (София). За треньор на Дунав е назначен Аспарух Никодимов, направена е скъпа селекция, чрез която са привлечени класни играчи от „А“ група. Read more →

Тази история е събрала в себе си невероятен заряд и емоции от неповторимия възход и още по-неповторимото падение на един отбор. И докато зад успехите стоят качествата на спортно-техническото ръководство и футболистите, то зад падението се крие един сериозен криминален сюжет, който сложи край на красивата приказка за ФК Раковски (Русе) и го прати небитието. Днес, след 15 години, от дистанцията на времето можем да оправим поглед назад към онези бурни години от 90-те, когато Русе ставаше и лягаше с футбола. Три отбора, кой от кой по-силен, радваха привържениците и Градският стадион се пълнеше за всеки мач. Read more →

През януари 2014 г. се навършват от 87 години от създаването на клуба.

Раковски (Русе) е създаден на 16 януари 1927 г. след обединението на спортните клубове Победа (основан 1922 г.), Русенец (основан 1923 г.) и Тича (основан 1924 г.). Клубните цветове са синьо и бяло. Районът на града, в който Раковски развива дейност, е около днешния Русенски университет, източно от Парка на възрожденците – тогава централно градско гробище и западно от днешната Товарна гара. Близо до днешния покрит пазар на Товарна гара по-късно е изградено и клубното игрище.

На полусезона през 1926/27 г. Победа (Русе) е на последното място в Първа дивизия на Русенската Окръжна Спортна Област /Р.О.С.О./, а Русенец и Тича са на първите две места във Втора дивизия. Формалният повод за създаването на Раковски (Русе) е нареждане от спортната федерация клубовете от Втора дивизия да се обединят в тези от Първа дивизия или в противен случай ще бъдат разформировани поради закриването на по-долната дивизия.

Обединението дава сериозен импулс в развитието на новия клуб. Раковски успява да спечели първенството на Р.О.С.О. два пъти поред – през сезон 1928/29 и сезон 1929/30, слагайки край на хегемонията на Левски – първенец на Русе в предишните четири поредни шампионата.

През 1929 г. на финалите на Държавното първенство, провеждано между областните първенци по системата елиминациите в една среща, Раковски достига до четвъртфинал – най големият успех на „синьо-белите“ от Русе. Това става след победа пред собствена публика срещу Чардафон (Габрово) с 3:2 в първия кръг на 14 юли 1929 г. От тази среща е известен съставът на русенци: М. Николов, К. Василев, Сп. Шопов, Георги Ангелов, Ст. Попов, Ц. Цонев, В. Александров, В. Чернев, П. Антонов, Н. Панков и Пар. Иванов. По силата на жребия на четвъртфинала, проведен на 21 юли 1929 г., Раковски гостува на силния тим на Шипченски сокол във Варна и отстъпва с 0:2 пред бъдещия шампион на България за 1932 г.

Година по-късно, на 13 юли 1930 г, Раковски отново е на финалите на Държавното първенство, където отпада безславно след крушение с 0:6 като гост на Хан Омуртаг (Шумен). Впрочем, на Раковски принадлежат и едни от най-големите загуби в историята на областното първенство на Русе преди 1944 г. В аналите на русенския футбол остават впечатляващите резултати Добруджа (Русе) – Раковски 12:3 от сезон 1937/38 и Напредък – Раковски 12:0 от сезон 1938/39.

Така или иначе в годините след двете си шампионски титли Раковски никога не успява да се върне в челото на първенството на Р.О.С.О. Усилията на голаджията Палигорчев и неговите съотборници стигат само до място в средата на класирането. Не помага и привлеченият бивш вратар на Славия (София) Никола Спиров, шампион с „белите“ през 1928 и 1930 г., записал и участия с националния отбор на България. Ветеранът Спиров пази под рамката на вратата на Раковски през периода 1942-44.

Като некролог на спортното движение изглежда последното съобщение на Българската национална спортна федерация за отлагане на всички състезания до следващо нареждане, пратено до членове й непосредствено след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Следват месеци на червен терор, в които новата комунистическа власт си поставя за цел да ликвидира всичко, принадлежащо на стара довоенна България. Спортният живот буквално замира в тези смутни времена, а когато състезанията са подновени, старите традиционни клубове, прочистени от „фашистки елементи“, вече не съществуват. След серия от „сливания“, „обединения“ и „разформирования“ е заличен споменът за големите русенски отбори, съществували до 1944 г. Съдбата на Раковски не е по-различна.

На 7 декември 1944 г. Напредък и Добруджа са „обединени“ под името „Христо Ботев“, а 9 май 1945 г. този „Ботев“ се „обединява“ с Раковски под името Свобода (Русе). Макар Свобода да използва старата клубна емблема на Раковски, на която просто е сложено новото име и да „окупира“ стадиона на „синьо-белите“, вече нищо не е същото. Този низ от „обединения“, целящ окончателно да изтрие традициите на старото спортно дружество, продължава на 27 януари 1947 г. със създаването на Русенец (обединение на Свобода с колоездачното и туристическото дружество на Русе), после на 26 юни същата година Русенец се обединява с отбора на Народната милиция Спартак под името „Русенец при МВР“. И накрая – на 16 февруари 1949 г., заедно с Динамо и Локомотив, Русенец участва при създаването на Дунав (Русе).