Спомен за Раковски (Русе) – част I

Спомен за Раковски (Русе) – част I

През януари 2014 г. се навършват от 87 години от създаването на клуба.

Раковски (Русе) е създаден на 16 януари 1927 г. след обединението на спортните клубове Победа (основан 1922 г.), Русенец (основан 1923 г.) и Тича (основан 1924 г.). Клубните цветове са синьо и бяло. Районът на града, в който Раковски развива дейност, е около днешния Русенски университет, източно от Парка на възрожденците – тогава централно градско гробище и западно от днешната Товарна гара. Близо до днешния покрит пазар на Товарна гара по-късно е изградено и клубното игрище.

На полусезона през 1926/27 г. Победа (Русе) е на последното място в Първа дивизия на Русенската Окръжна Спортна Област /Р.О.С.О./, а Русенец и Тича са на първите две места във Втора дивизия. Формалният повод за създаването на Раковски (Русе) е нареждане от спортната федерация клубовете от Втора дивизия да се обединят в тези от Първа дивизия или в противен случай ще бъдат разформировани поради закриването на по-долната дивизия.

Обединението дава сериозен импулс в развитието на новия клуб. Раковски успява да спечели първенството на Р.О.С.О. два пъти поред – през сезон 1928/29 и сезон 1929/30, слагайки край на хегемонията на Левски – първенец на Русе в предишните четири поредни шампионата.

Раковски (Русе)

Шампионският отбор на Раковски (Русе) триумфирал в градското първенство два пъти поред - през сезон 1928/29 и сезон 1929/30. © Репродукция: Нанко Нанев.

През 1929 г. на финалите на Държавното първенство, провеждано между областните първенци по системата елиминациите в една среща, Раковски достига до четвъртфинал – най големият успех на „синьо-белите“ от Русе. Това става след победа пред собствена публика срещу Чардафон (Габрово) с 3:2 в първия кръг на 14 юли 1929 г. От тази среща е известен съставът на русенци: М. Николов, К. Василев, Сп. Шопов, Георги Ангелов, Ст. Попов, Ц. Цонев, В. Александров, В. Чернев, П. Антонов, Н. Панков и Пар. Иванов. По силата на жребия на четвъртфинала, проведен на 21 юли 1929 г., Раковски гостува на силния тим на Шипченски сокол във Варна и отстъпва с 0:2 пред бъдещия шампион на България за 1932 г.

Година по-късно, на 13 юли 1930 г, Раковски отново е на финалите на Държавното първенство, където отпада безславно след крушение с 0:6 като гост на Хан Омуртаг (Шумен). Впрочем, на Раковски принадлежат и едни от най-големите загуби в историята на областното първенство на Русе преди 1944 г. В аналите на русенския футбол остават впечатляващите резултати Добруджа (Русе) – Раковски 12:3 от сезон 1937/38 и Напредък – Раковски 12:0 от сезон 1938/39.

Раковски и Напредък

Футболните тимове на Раковски и Напредък, снимани на "Алеите" преди мача, игран през юли 1933 г. © Репродукция: Спортна библиотека

Така или иначе в годините след двете си шампионски титли Раковски никога не успява да се върне в челото на първенството на Р.О.С.О. Усилията на голаджията Палигорчев и неговите съотборници стигат само до място в средата на класирането. Не помага и привлеченият бивш вратар на Славия (София) Никола Спиров, шампион с „белите“ през 1928 и 1930 г., записал и участия с националния отбор на България. Ветеранът Спиров пази под рамката на вратата на Раковски през периода 1942-44.

Раковски и Свобода
През 1945 г. “Раковски” е “обединен” с “Христо Ботев” под името “Свобода”. Емблемата на новия спортен клуб изцяло копира тази на “Раковски”, като единствено е подменено името. © Bulgarian Football Badges

Като некролог на спортното движение изглежда последното съобщение на Българската национална спортна федерация за отлагане на всички състезания до следващо нареждане, пратено до членове й непосредствено след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Следват месеци на червен терор, в които новата комунистическа власт си поставя за цел да ликвидира всичко, принадлежащо на стара довоенна България. Спортният живот буквално замира в тези смутни времена, а когато състезанията са подновени, старите традиционни клубове, прочистени от „фашистки елементи“, вече не съществуват. След серия от „сливания“, „обединения“ и „разформирования“ е заличен споменът за големите русенски отбори, съществували до 1944 г. Съдбата на Раковски не е по-различна.

На 7 декември 1944 г. Напредък и Добруджа са „обединени“ под името „Христо Ботев“, а 9 май 1945 г. този „Ботев“ се „обединява“ с Раковски под името Свобода (Русе). Макар Свобода да използва старата клубна емблема на Раковски, на която просто е сложено новото име и да „окупира“ стадиона на „синьо-белите“, вече нищо не е същото. Този низ от „обединения“, целящ окончателно да изтрие традициите на старото спортно дружество, продължава на 27 януари 1947 г. със създаването на Русенец (обединение на Свобода с колоездачното и туристическото дружество на Русе), после на 26 юни същата година Русенец се обединява с отбора на Народната милиция Спартак под името „Русенец при МВР“. И накрая – на 16 февруари 1949 г., заедно с Динамо и Локомотив, Русенец участва при създаването на Дунав (Русе).

Снимка за спомен

1 май 1945 г. Левски (Русе) - Раковски (Русе) 0:0 в приятелски мач. Последната известна снимка на двата отбора преди да бъдат "обединени" и обезличени. На 9 май 1945 г. Раковски е "обединен" с Ботев и престава да съществува. На 10 юни 1945 г. "Левски" е обединен с "Ангел Кънчев". Резултатът е същия.

Club Sportif “JELESNITCHARSKY” Roustchouk – Bulgarien

Club Sportif “JELESNITCHARSKY” Roustchouk – Bulgarien

На 1 ноември 1936 г. ЖСК (Русе) побеждава с 5:1 Добруджа (Русе) в среща за първенството на Русенска Окръжна Спортна Област за сезон 1936/37. Представяме ви тимовият лист на железничарите от проведения предсъстезателен медицински преглед, отпечатан на официална бланка на клуба. В скоби сме дописали позициите на играчите, според историческите данни, с които разполагаме. ЖСК играе по системата WM, преведена на днешен език – 2-3-2-3. Тази модерна за времето си тактическа формация позволявала отборът да напада със седем играчи и да се брани също с толкова, като средната линия и крилата преливали от защита в нападение и обратно. Заслугата за това е на Георги Пармаков, треньор на ЖСК (Русе) в онези години. Read more

Изчезналият стадион “Ангел Кънчев”

Изчезналият стадион “Ангел Кънчев”

Уникална снимка, публикувана в сайта “Спортна библиотека”, показва членове на спортен клуб Черни Лом (Русе), снимани за спомен пред една от вратите на неизвестно игрище. Фотографията е датирана към 30-те години на XX век. Read more

Къде се е намирало игрище „Алеите“?

Къде се е намирало игрище „Алеите“?

Спортистите на Добруджа (Русе) са увековечени на снимка през 30-те години на игрище “Алеите”. Отзад вдясно се вижда новопостроеният Механотехникум /тогава Механо-техническо училище/. При правилна проекция излиза, че една от вратите на този първи русенски митичен “стадион” е била на мястото на Вазата в Парка на младежта. Точното място на “Алеите” е цялата днешна градинка на Вазата в парка. Read more

Железничарско дерби между Русе и Печ на “Алеите” през 1936 г.

Железничарско дерби между Русе и Печ на “Алеите” през 1936 г.

Покрай събирането на информация и резултати от първите години след основаването на ЖСК (Русе) се установи вероятният първи международен мач на железничарите. Вероятен, защото липсват подробности за проведена преди 3 октомври 1936 г. друга среща на ЖСК (Русе) срещу съперник от чужбина. Read more

Из клубния живот на ЖСК (Русе)

Из клубния живот на ЖСК (Русе)

Документ от Държавния архив в Русе разказва за клубния живот на ЖСК през първите години след основаването му. Негов автор е Стефан П. Доганов, столар в Ж.П. работилница – Русе. По всяка вероятност този текст представлява слово, произнесено на вечеринка на клуба по случай празника Баба Марта на 2 март 1935 г. Освен трите страници в тази архивна единица има и план-сметка от самата вечеринка. Lokomotiv1930.com публикува факсимилета на документа, както и неговия пълен текст. Read more