Футболни първенства и турнири

Футболните отбори към спортните клубове в Русе възникват спонтанно в годините непосредствено след Първата световна война. Всеки квартал или дори махала около по-голяма улица са имали свой собствен отбор. В периода 1918-1922 г. възникват повече от 20 футболни отбора. Наред с тях, към спортните клубове се изграждат отбори по дамски баскетбол, секции по лека атлетика и други спортове. Разбира се, футболът има водеща роля.

РУСЕНСКИ СПОРТЕН СЪЮЗ /1923-1924 г./

Напълно естествено назрява нуждата от поставяне на началото на футболно първенство между отделните клубове в Русе. По инициатива на най-стария и най-силен към него момент футболен отбор в града – спортен клуб „Сава“, на 25 февруари 1923 г. е основан Русенски спортен съюз /РСС/. Този орган, изграден от представители на различните спортни клубове, има задачата да поеме управлението, администрацията и организацията на спортния живот в Русе, а същото и да решава като арбитър споровете между отделните свои членове.

На РСС се пада честта да организира първото футболно първенство в Русе, проведено в рамките на календарната 1923 г. Първенството обаче не излъчва шампион, тъй като не всички от предвидените мачове са проведени. Има и други организационни проблеми, основният сред които е, че част от клубовете напускат или са изключени от РСС по средата на сезона заради несъгласия по някои въпроси с ръководството на Съюза.

Поучен от грешките през 1923 г., на следващата 1924 г. РСС провежда успешно второто футболно първенство на Русе. За първи футболен шампион е излъчен отборът на „Напредък“.

Сезони на РСС: 1923, 1924.

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА СПОРТНА ФЕДЕРАЦИЯ /1924-1944 г./

Като колективен представител на спортния живот в Русе, РСС участва чрез своите делегати Андрей Перев и Лазар Попов на Учредителния конгрес и е съучредител на Българската национална спортна федерация /БНСФ/. Конгресът се провежда в София на 16-17 декември 1923 г.

През 1924 г. е проведено първото Държавно първенство на България под егидата на БНСФ. То се провежда в регионални федерации, наречени още спортни области, които излъчват свой областен първенец. После, всички областни първенци участват в националната фаза на шампионата – преки елиминации, наречени Финали на Държавното първенство и провеждани ежегодно с изключение на периода 1938-40 г.

В периода 1937-1940 г. е създадена и действа Национална футболна дивизия, съставена от елитни отбори, за попълването на която спорят всяка година областните първенци.

Конституирането на местния орган на БНСФ – Русенската окръжна спортна област /РОСО/, се забавя и реално тя поема управлението на футболния (и спортен) живот в Русе от РСС през януари 1925 г. Поради тази причина първото първенство на РОСО, което излъчва областен първенец за Финалите на Държавното първенство, е през сезон 1925/26. Първият русенски представител, участвал на финалите, е „Левски“.

В различните сезони в периода 1924-1944 г., в зависимост от броя на участващите отбори, Първенството на РОСО се провежда в Първа дивизия и Втора дивизия. В отделни сезони е формирана и неофициална Трета дивизия, в която са включвани т.нар. „неорганизирани“ клубове – нечленуващи в РОСО, съответно в БНСФ. Първенството на „неорганизираните“ клубове е известно още и като Русенска спортна лига.

Периодът на управление на русенския футбол от РОСО към БНСФ е изключително успешен. Постигнати са сериозни успехи, които и до днес остават ненадминати в историята на най-популярната игра в града ни. През 1937 г. Левски (Русе) става вицешампион на България, а в следващите три години – 1938, 1939 и 1940 г. стига до финали за купата на страната – Царската купа (официалното й наименование е Купа на Н.В. Царя).

През 1941 г. Напредък (Русе) също е финалист в турнира за купата, а през 1942 г. е полуфиналист. Освен Левски и Напредък, своята следа във Финалите на Държавното първенство оставят русенските футболни отбори Раковски, ЖСК и Добруджа. Левски е нашият представител в трите сезона на Националната футболна дивизия в периода 1937-1940 г.

ЖСК печели Железничарската купа през 1936 г. и донася на Русе първия трофей от национален турнир.

Сезони на РОСО/БНСФ: 1925, 1925/26, 1926/27, 1927/28, 1928/29, 1929/30, 1930/31, 1931/32, 1932/33, 1933/34, 1934/35, 1935/36, 1936/37, 1937/38, 1938/39, 1939/40, 1940/41, 1941/42, 1942/43, 1943/44.

РУСЕНСКИЯТ ФУТБОЛ В ГОДИНИТЕ НА КОМУНИЗМА /1944-1989 г./

Установяването на комунистически режим в България след преврата на 9 септември 1944 г. води до дълбоки промени във всички обществени сфери и спортът, и в частност футболът, не прави изключение. В Русе, с изключение на ЖСК – преименуван на Локомотив, практически всички останали спортни клубове, съществували до 1944 г., са ликвидирани след безкрайна серия от обединения и преименувания.

В крак с времето, новите организации, наследили спортните клубове, са титулувани „народни физкултурни дружества“, а самата РОСО става Русенска народна спортна област /РНСО/. Схемата на провеждане на първенството до 1948 г. практически се запазва с областни дивизии и финали на Държавно първенство, наречено след провъзгласяването на България за народна република – Републиканско първенство.

През „преходния сезон“ 1944/45 областен първенец на РНСО става обединеният отбор на „Ангел Кънчев – Левски“, а следващите три сезона титлата на Русе е у „Локомотив“. Железничарите постигат и голям успех турнира за националната купа, какъвто се явява този за новоучредената Купата на Съветската армия /КСА/. През сезон 1945/46 „Локомотив“ достига до полуфинал.

През сезон 1948/49 са формирани Републиканска футболна дивизия /РФД/ и зони, които се явяват второ ниво на първенството. Русе няма представител в РФД, а трите съществуващи по това време отбори – Локомотив, Динамо и Русенец при МВР, участват в Дунавската зона. На полусезона трите русенски тима са обединени в Общоградско физкултурно дружество „Дунав“.

През сезон 1949/50 „Дунав“ е включен в новосъздадената „Б“ Републиканска футболна група. Още в началото обаче първенството е прекратено заради създаването на Доброволните спортни организации /ДСО/, които заменят физкултурните дружества в периода 1949-1957 г.

През сезон 1950 ДСО Торпедо (Русе) печели първенството в Северната „Б“ група и става първият русенски участник в „А“ група. Последвалият сезон 1951 г. е една от най-срамните страници в историята на русенския футбол. ДСО Торпедо фиксира изключително слабо участие в „А“ група – без постигната победа и с допуснати множество разгромни загуби.

По това време, през 50-те години, под „А“ и „Б“ Републиканските групи, пирамидата на футболното първенство е допълнена с „А“ и „Б“ окръжни групи, както и с околийски групи, в които участват предимно селски отбори. Успешни участия в „Б“ група имат русенските ДСО Спартак и СКНА, които стават първенци, но се провалят в квалификациите за влизане в „А“ група. Солидно участие в „Б“ група записват през 50-те години и русенските ДСО Локомотив и ДСО Динамо.

През 1957 г. ДСО са разформировани и на тяхно място в Русе са създадени три физкултурни дружества – Дунав, Локомотив и Партизанин, последното от които просъществува само две години. От 1959 г. на сцената остават само два футболни отбора – Дунав (представителен отбор на града) и Локомотив (с второстепенна роля).

„Дунав“ редува силни периоди в „А“ група с участия в „Б“ група. Другият отбор – „Локомотив“, се движи между „Б“ група и третото ниво на първенството – създадените през 1959 г. „Зони“, заменени през 1981 г. от „В“ група.

„Дунав“ може да се похвали с три сериозни успеха през тези години. През сезон 1961/62 отборът достига до финал за купата на страната /КСА/. През сезон 1974/75 е постигнато рекордното 4-то място в „А“ група, което пък води от участие в турнира за Купата на УЕФА. В него „Дунав“ записва най-големия си международен успех – победа с 1:0 над италианския „Рома“, макар да отпада от римляните с общ резултат 1:2 след загуба в Италия в първия мач.

От своя страна „Локомотив“ постига две 6-и места в „Б“ група през сезони 1969/70 и 1971/72, както и сериозни успехи в турнира за КСА – четвъртфинал през сезон 1984/85 и полуфинал през сезон 1988/89, също и четвъртфинал в турнира за Купата на НРБ през сезон 1985/86.

Сезони: 1944/45, 1945/46, …

РУСЕНСКИЯТ ФУТБОЛ ПРЕЗ 90-ТЕ ГОДИНИ И В НОВИЯ ВЕК

Падането на комунистическия режим през ноември 1989 г. и настъпилите промени се отразяват негативно на „Дунав“, който през 1991 г. изпада от „А“ група и забравя за елитен футбол в следващия четвърт век, чак до 2016 г. На няколко пъти отборът се свлича до „В“ група, записва и сезон в четвърта дивизия – русенската Областна група.

90-те години на футболната сцена в Русе минават под знака на „Дунав“, „Локомотив“ и на възстановения през 1991 г. от ветерани на клуба „Раковски“. Трите отобра са в постоянна конкуренция и привличат многобройна публика, както в дербитата помежду си, така и в мачовете си срещу съперници от други градове.

„Дунав“ стига до финал в новия турнир за Купата на Професионалната футболна лига през сезон 1994/95, когато финишира и на рекордното за този си период трето място в „Б“ група.

„Локомотив“ /под името „Корабостроител“ в периода 1992-95 г./ за първи път измества „Дунав“ в първенството и финишира преди него в „Б“ група през сезон 1993/94. „Железничарите“ правят това още веднъж през сезон 1995/96, когато „Дунав“ за пръв път в историята си изпада във „В“ група. „Локомотив“ подобрява и рекордното си класиране в „Б“ група от 1955 г. – пето място през сезон 1994/95.

Най-запомнящо се обаче е представянето на „Раковски“. Започнал от „Б“ окръжна група, за четири сезона отборът изминава пътя до „А“ група, качвайки всяка година по едно ниво нагоре във футболната пирамида. През втория си сезон в елита – 1996/97 – „Раковски“ не може да превъзмогне финансовата криза в клуба и записва изключително слабо представяне в „А група, сравнимо единствено с кошмарното участие на ДСО Торпедо (Русе) през 1951 г.

Свличането на „Раковски“ надолу по пирамидата се случва така, както и изкачването преди това. През 1999 г. клубът отива в небитието след изпадане от „В“ група. Черният период в русенския футбол се допълва и от изчезването на „Локомотив“ през 2002 г., когато клубът фалира, макар тъкмо да е спечелил промоция в „Б“ група.

На свой ред „Дунав“ преживява няколко фалита и пререгистрации, но продължава „да поддържа огъня“ на русенския футбол в периода 2003-2015 г. – предимно с посредствени участия в „Б“ група и краткотрайни пребивания във „В“ група. През сезон 2003/04 „Дунав“ поставя в клубната си витрина първия спечелен трофей в своята история – Купата на Аматьорската футболна лига. Същото постижение е повторено и през сезон 2014/15.

Походът на „Дунав“ към завръщане в „А“ група започва през 2014 г. В два последователни сезона отборът печели първенствата на „В“ и „Б“ група и след 25-годишна пауза се завръща във футболния елит на България. За всеобща изненада, в новосъздадената Първа лига „Дунав“ финишира на 4-то място, подобрявайки рекорда си от сезон 1974/75. Както тогава, така и в този случай това означава участие в европейските клубни турнири.

През сезон 2017/18 русенският тим се завърна и на сцената на Стария континент след 42 години пауза с мачове от първия квалификационен кръг в турнира на УЕФА „Лига Европа“. „Дунав“, предвид възможностите си, се представи достойно срещу казахстанския „Иртиш“, макар да допусна загуби и в двата мача и да отпадна с общ резултат 0:3.

Междувременно, през 2016 г. Локомотив (Русе) бе възстановен след 14-годишна пауза и в момента е сред солидно представящите се отбори в Трета лига, докато „Дунав“ се бори да се задържи във футболния елит на България.