Футболен сезон 1937/38

Първенство | Купа на България | Други турнири | Приятелски срещи

Сезон 1937/38 бележи началото на мащабни промени в организацията на футболните първенства и турнири в България. Най-сетне, след няколко години на дискусии и отлагане БНСФ реализира идеята за създаване на Национална футболна дивизия за определяне на шампиона на България. Наред с това, е учреден и ежегоден отделен турнир за определяне на носителя на купата на страната.

Националната футболна дивизия стартира с 10 отбора, сред които е и русенският Левски. Останалите шест клуба от града – Напредък, ЖСК, Раковски, Ангел Кънчев, Бенковски и Добруджа, продължават участието си в Първа дивизия на РОСО, където при липсата на Левски, очакваната доминация на другия силен отбор – Напредък, не се случва.

За всеобща изненада титлата “областен първенец” отива у младия тим на Добруджа след гонка с равни точки с Напредък до самия финал на сезона и първо място само по по-добра голова разлика. Достоен опонент на Добруджа и Напредък е ЖСК, докато останалите три отбора – Бенковски, Ангел Кънчев и Раковски записват много слабо представяне.

Според регламента, областният първенец Добруджа се класира за квалификационен турнир за попълването на Националната футболна дивизия. Русенските “добруджанци” остраняват в първия кръг Никола Симов (Търговище), но във втория отпадат от Мария Луиза (Лом) и така градът ни се разминава с втори участник в Националната дивизия.

Нововъвеният отделен турнир за Царската купа минава през две фази – областни квалификации и финална фаза. За пръв път в областно състезание на РОСО се включва отборът на Бели Лом (Разград), който наред със седемте клуба от Русе, записва участие в квалификациите на Царската купа. Областният турнир е спечелен от Левски, надделял на финала над вечния си съперник Напредък.

Русенският Левски прави успешно представяне във финалната фаза на турнира, където отстранява последователно Хаджи Славчев (Павликени), Пловдивски спортклуб и Левски (Бургас). Така нашите се класират за първия финал в турнира за Царската купа, но го губят със служебен резултат от ФК 13 (София), след като напускат терена, поради несъгласие със съдийско отсъждане.

Друг голям успех за русенския футбол е спечелването на новоучредената Купа “Тутракан”. Турнирът е проведен в Русе от 11 до 13 юни 1938 г. под егидата на БНСФ и под патронажа на военния министър ген. Христо Луков. За купата се състезават сборните отбори на спортните области от цяла Североизточна България. На финала Русе побеждава Варна и вдига трофея.

Участието на Левски (Русе) в първенството на Националната футболна дивизия /НФД/ му дава изключително голямо преимущество пред останалите русенски клубове в много отношения – и като нараснала репутация (“първият клуб на Русе”, “русенският фаворит”), и като финансови резултати и като организация.

Това поражда настроения, които дават своя израз на състоялия се в края на ноември 1937 г. в Габрово конгрес на БНСФ. Чрез своя делегат П. Димов, спортен клуб “Напредък”, подкпрепен от останалите русенски клубове (без “Левски”), предлага закриването на НФД. С енергичната намеса на родения в Русе председател на БНСФ Лазар Попов тези настроения са туширани.

Конгресът на БНСФ взема отношение в разрешаването на спор между русенските клубове “Левски” и “Бенковски” за ползването на игрище, намирало се от южната страна на Жабешкото блато до днешния Градски стадион. Игрището било дадено първоначално на “Бенковски”, но впоследстие било узурпирано от “Левски”. Конгресът взема соломоновското решение спорното игрище да продължи да се ползва съвместно и от двата клуба.

На същия конгрес русенецът Лазар Попов е преизбран за председател на БНСФ. В новия състав на Висшия спортен съвет към БНСФ са избрани русенците д-р Васил Казанджиев и Ст. Симеонов.

В началото на януари 1938 г. Русенската окръжна спортна област /РОСО/ провежда своето редовно годишно Общо събрание, на което е избрано ново ръководство. В Управителния съвет влизат: председател Йордан Ив. Яковчев, подпредседател Александър Иконописов, секретар Васил Тодоров, касиер-домакин Симеон Лютаков, завеждащ футбола Стоян Гаджанов, завеждащ леката атлетика Радослав Стоянов, завеждащ юношите Асен Димитров, завеждащ игрите с ръчна топка Георги Радославов, медицински съветник д-р Димитър Самарджиев, съветници Дани Георгиев и Кънчо Димитров. В състава на новия Контролен съвет влизат: Стоил Станев, Стоян Николов и Христо Вълков.

За спортно-състезателния сезон 1937/38 към РОСО са картотекирани седем клуба от Русе и два клуба от Разград. Според редовната картотека Напредък е със 190 картотекирани членове, Левски е със 117, Добруджа – 109, Бенковски – 102, Раковски – 99, ЖСК – 87, Ангел Кънчев – 75. При разградските клубове Бели Лом има 114 картотекирани членове, а Ботев е с 90 члена.

Идеята на властите в РОСО е да приобщят към футболния живот на областта и двата тима на Разград. В първоначалния проект е предвидено първенство да се проведе в две групи – група “А” с отборите от Русе и група “Б” с отборите от Разград. Регламентът предвиждал областният първенец на РОСО да бъде излъчен във финален мач между първенците на група “А” и група “Б”. Първенството на група “Б” обаче не е проведено.

Вместо това през есента на 1937 г. е обсъдена идеята Разград (Ботев и Бели Лом), заедно с Попово (Искър) и Търговище (Никола Симов и Светкавица), да образуват собствено първенство, което да бъде оформено като група “Б” към Шуменската област. Причината е, че трите града са в непосредствена близост и докато Попово и Търговище се числят към Шуменската ОСО, то Разград е към РОСО. Тази идея обаче, не е осъществена.

В международен план, а и не само, събитието на сезона е играният в Русе на 25 септември 1938 г. мач между националните “Б” отбори на България и Румъния. По решение на БНСФ нашият тим е съставен само от русенски и варненски играчи. Двубоят е бойното кръщене и абсолютен дебют за русенци в националните формации на нашата страна.

С герба на България, макар и на ниво “Б” отбор, участие записват вратарят Марко Николов от Левски (Русе), съотборниците му Константин Новаков, Тодор Горанов и Димитър Топоров. През второто полувреме в игра се появяват още Пинкас и Борислав Пейчев. Другият голям русенски клуб – “Напредък” е представен от Кирил Манев, автор на почетния гол в мача, и Чолаков.

Подробен репортаж и пълни подробности около мача България “Б” – Румъния “Б” (1:4), игран на 25 септември 1938 г. в Русе, вижте тук.

На проведения в София от 3 до 5 октомври 1938 г. конгрес на БНСФ за председател с голямо болшинство е преизбран русенецът Лазар Попов. Друг русенец – Иван Батембергски, е избран за подпредседател на федерацията.

Национална футболна дивизия

– Срещата между Левски (Русе) и Владислав (Варна) на 21 ноември е предвидена в първоначалната програма да се играе в Русе. Заради наказание на Тича (Варна) с лишаване от правото да участва във федеративни мачове за три месеца и с оглед цялостната програма на мачовете в морската столица, Централният футболен комитет при БНСФ нарежда мачът между “Владислав” и “Левски” да се играе във Варна.
– Срещите между Левски (Русе) и Черноморец (Бургас) са с разменено домакинство, спрямо първоначалната програма, след споразумение между двата клуба и потвърждение от Централния футболен комитет при БНСФ.
– Централният футболен комитет /ЦФК/ при БНСФ насрочва срещата между “Левски” и “Владислав” да се играе в Русе на 26 юни. “Владислав” подава жалба до ЦФК, в която иска двубоят да се играе във Варна, тъй като есенният мач между двата клуба се е играл във Варна поради вина на русенския клуб, който, според “Владислав”, е бил наказан заради побоя над съдията Стефан Чумпалов на мача срещу “Шипка”. В отговор на жалбата на “Владислав” ЦФК се произнася с решение, че Левски (Русе) не е бил наказван, и в този смислъл, след като първата среща е проведена във Варна, мачът на 26 юни трябва да се играе в Русе. От своя страна “Владислав” завежда иск в Спортния съд при БНСФ срещу решението на ЦФК. В свое заседание Спортният съд постановява, че пренасрочването на първия мач от Русе във Варна е било наказание на русенци и, ако мачът на 26 юни се играе в Русе, това би ощетило “Владислав”, но също така и би дало премия на “Левски” за скандала с побоя над рефера Чумпалов. Мотивиран така, Спортният съд, като последна инстанция, постановява, мачът на 26 юни да се играе във Варна. Решението на Спортния съд е, меко казано, спорно, тъй като Левски (Русе) не е бил наказван от ЦФК или друг орган на БНСФ, преди това съдебно решение. Т.е. съдебното решенние за наказание на “Левски” идва повече от седем месеца след инцидента на срещата му срещу Шипка (София) и побоя над съдията, съответно седем месеца след като предишният мач между “Владислав” и “Левски” е игран във Варна по решение на ЦФК, което тогава е било мотивирано със съвсем друга причина – а именно: наказанието на Тича (Варна) да не играе футбол за три месеца и промяна в календара на мачовете в морската столица, произтичащи от това наказание. От своя страна Левски (Русе) прави енергични постъпки, за да защити своята позиция. Първо русенци отнасят въпроса до самия Спортен съд, като настояват за преразглеждане на решението и вземане под внимание от съда позицията на “Левски”, която не е била поискана и разгледана при гледането на иска на “Владислав”. Спортният съд оставя жалбата на Левски (Русе) без последстие и потвърждава решението си мачът да се играе във Варна. Впоследствие насроченият мач Владислав-Левски е отложен от ЦФК от 26 юни за 23 юли. “Левски” пуска жалба срещу решението на Спортния съд до ЦФК и до УС на БНСФ. Управителният съвет на БНФС не разглежда жалбата поради това, че решението на съда е окончателно и не подлежи на преразглеждане от федерацията. В крайна сметка, по решение на Управителния съвет на спортен клуб “Левски” футболният отбор не се явява във Варна за мача на 23 юли и “Владислав” го печели със служебен резултат 3:0.

Междуобластен турнир за попълване на Националната футболна дивизия

– Добруджа (Русе) подава контестация до Централния футболен комитет /ЦФК/ при БНСФ за мача в Лом. Русенци посочват в мотивите си, че домакините от “Мария Луиза” не са представили две футболни топки в началото на мача, както е по правилник, и не са представили заверени от здравна служба свидетелства за предсъстезателен медицински преглед на своя отбор. ЦФК оставя контестацията на Добруджа без последствие и потвържава резултата, получен на терена.

Първенство на Русенска окръжна спортна област

Първа дивизия на РОСО

– Срещата Ангел Кънчев – Добруджа, играна на 8 ноември, е прекъсната в 45 минута при резултат 4:0 в полза на Добруджа. Този резултат остава краен.
– Срещата Добруджа – Ангел Кънчев, играна на 17 април, е прекъсната преди края при резултат 4:2 полза на Добруджа. Този резултат остава краен.

Царска купа (Купа на Н.В. Царя)

Областни квалификации за Царската купа

– Редовното време на срещата Левски – ЖСК, играна на 24 април, завършва при равен резултат 1:1. В последвалите две продължения по 15 минути Левски отбелязва гол, а след това получава и правото да изпълни дузпа. Недоволни от решението на съдията играчите на ЖСК напускат терена преди изпълнението на дузпата при резултат 2:1 в полза на Левски. Левски печели мача със служебен резултат 3:0.
– Срещата Напредък – Раковски, играна на 25 април, е прекъсната при резултат 3:1 в полза на Напредък. Този резултат остава краен.
– Финалната среща между Левски и Напредък е играна два пъти. В първия мач Левски печели с 4:1, но резултатът е анулиран и е насрочено преиграване на 31 юли. В преиграването Левски се налага с 1:0 след равенство 0:0 в редовното време и продължения.

Финална фаза на турнира за Царската купа

– Финалната среща ФК 13 (София) – Левски (Русе) е прекратена около 10 минути преди края при резултат 3:1 в полза на столичния тим поради това, че отборът на Левски напуска терена заради несъгласие със съдийско отсъждане. Съдията обявява краен резултат 3:0 служебно в полза на ФК 13.

Други турнири

Турнир за Купата “Тутракан”

Купа “Тутракан” е турнир между сборните отбори на спортните области в Североизточна България, проведен за пръв път в Русе от 11 до 13 юни 1938 г. Турнирът е под егидата на БНСФ и под патронажа на министъра на войната ген. Христо Луков, който в лично качество подарява самия трофей.

Държавно първенство за юноши

В първото издание на Държавното първенство за юноши през сезон 1937/38 участват осем областни юношески първенци, между които е и русенският “Ангел Кънчев”. На победителя в Държавното първенство за юноши се връчва купата “Княз Симеон Търновски”.

Приятелски срещи

Информацията на тази страница е базирана на публикации във вестниците “Русенска поща“, “Спорт” и списание “Спортен преглед“, както и на съдържанието на сайтовете Bulgarian-football.com и Спортна библиотека и на книгата “ФУТБОЛЕН АЛМАНАХ – България 1921-1949 г.” на Никола Христов.