Футболен сезон 1944/45

Първенство | Купа на България | Други турнири | Приятелски срещи

Извършеният на 9 септември 1944 г. държавен преврат се оказва своеобразен вододел в обществения живот в България, и в частност – в спорта.

Новата власт на Отечествения фронт /ОФ/ се опитва да наложи силово промени още в първите дни след преврата. В дните на септември и октомври 1944 г. в първата вълна на червения терор от спортните среди изчезват безследно, а мнозина от тях се оказват по-късно убити без съд и присъда – спортисти и деятели – членове на съществуващите спортни клубове и органи на различните спортни съюзи при БНСФ.  

Върховната власт на спорта в България непосредствено след преврата на 9 септември 1944 г. е поверена на т.нар. Централен спортен съвет /ЦСС/. Първата задача на новите ръководители е да наредят навсякъде спортните организации да сменят „фашистките“ си ръководства с нови от средите на Отечествения фронт.

В уводна статия на казионния орган „Народен спорт“ от 31 октомври 1944 г. ясно се подчертава, че трябва да се пристъпи навсякъде към създаването на универсални спортни клубове (застъпващи всички видове спорт). За целта е наредено да започне „обединяване на малките клубчета в големи и мощни спортни клубове.“

Това е само първата от няколко вълни на диктувани от властта „обединения“, последвали в следващите години, които окончателно ще изтрият спомена и традициите на съществувалите преди Деветосептемврийския преврат спортни клубове.

Друга цел на тези обединения е придобиването на инвентара и материалните активи на старите клубове от страна на новите спортни организации. В Русе, например, клубният стадион на „Напредък“ преминава в ръцете на новообразуваното народно физкултурно дружество „Свобода“.

На 7 декември 1944 г. обвинените от новата ОФ власт за доминирани „предимно от фашисти“ спортни клубове „Напредък“ и „Добруджа“ са обединени под името „Христо Ботев“.

На 11 януари 1945 г. в Русе се състои конференция на всички физкултурни и спортни организации в града за учредяване на Областен съвет за физическа култура и спорт /ОСФС/. За членове на съвета са избрани: Борис Борисов Славов /СК „Ангел Кънчев“/, инж. Стефан Генчев /СК „Бенковски“/, Георги Красналиев /СК „Христо Ботев“/, инж. Любомир Попколаров /ЖСК/, Петър Антонов /СК „Раковски“/, Димитър Дочев и Крум Иванов /дружество „Юнак“/, Стоичко Маринов /Колоездачно дружество/, Тодор Георгиев /ЮТС – Туристически клон „Дунав“/, Евлоги Георгиев /БТС – Туристически клон „Приста“/ и Васил Бояджиев /Ловно дружество „Сокол“/.

Областният съвет за физическа култура и спорт е върховният орган на местно ниво, който ръководи спорта в Русе. Всички останали организации, включително местния клон на бившата Българска национална (след 9 септември 1944 г. – „народна“) спортна федерация – Русенската народна спортна област /РНСО/, са подчинени ОСФС.

В навечерието на началото на футболния сезон са извършени още три „обединения“, следващи неотклонно диктата на управляващия Отечествен фронт за окрупняване на спортните клубове:

На 9 май 1945 г. „Христо Ботев“ („обединил“ на 7 декември 1944 г. популярните клубове „Напредък“ и „Добруджа“) се „обединява“ с „Раковски“ под името „Свобода“.

На 23 май 1945 г. работническото физкултурно дружество „Динамо“ (основано веднага след преврата на 9 септември 1944 г) практически поглъща „Бенковски“ след формално обединение. Името на „новия обединен“ клуб остава „Динамо“.

На 10 юни 1945 г. „Левски“ се „обединява“ с „Ангел Кънчев“ под общото име „Ангел Кънчев – Левски“.

Поради продължаващата Втора световна война и обявената мобилизация през есента на 1944 г. не са проведени официални мачове за първенството на Русе. След приключването на „обединенията“ между старите клубове е изигран само пролетен полусезон на 1945 г. с четири клуба – ЖСК, Свобода, Динамо и Ангел Кънчев – Левски.  

На 26 юли 1945 г. в София се състои обединително събрание на три организации – Съюза на гимнастически дружества „Юнак“, Българската народна спортна федерация и Българския шахматен съюз. Трите организации се обединяват в обща организация Народен съюз за гимнастика и спорт. На събранието е взето решение да се преобразуват по места народни дружества за гимнастика и спорт, като е решено конкретно за Русе съществуващото юнашко дружество да стане Народно дружество за гимнастика и спорт „Юнак“, като към него се изградят отбори по футбол, атлетика и други спортове.

Финали на Държавното първенство

Първенство на Русенска народна спортна област

Първа дивизия на РНСО

Купа на България

През сезон 1944/45 не е проведен отделен турнир купата и тя не е връчена.

Други турнири

Турнир за Областна купа „9 септември“

Железничарско първенство

Срещата ЖСК-Ботев (Плевен) – Локомотив (Русе), играна на 21 октомври 1945 г. завършва в редовното време 0:0, но не са играни продължения, а мачът е преигран на следващия ден, когато Локомотив (Русе) печели с 2:0. Впоследствие Локомотив (Русе) е изваден от турнира и напред пордължава ЖСК-Ботев (Плевен).

Приятелски срещи

Информацията на тази страница е базирана на публикации във вестниците “Дунавски отечествен фронт” и “Народен спорт“, както и на съдържанието на сайтовете Bulgarian-football.com и Спортна библиотека и на книгата “ФУТБОЛЕН АЛМАНАХ – България 1921-1949 г.” на Никола Христов.