Локомотив | История на ФК Локомотив

Локомотив (Русе) е основан като Железничарски спортен клуб /ЖСК/ на 4 декември 1930 г. През октомври 1945 г. приема името Народно физкултурно дружество „Локомотив“. През 1949 г. и в периодите 1959-1962 и 1972-1979 г. е бил самостоятелна част от дружество „Дунав“. През 1950 г. носи името ДСО „Торпедо“, а в периода 1951-1957 г. – ДСО „Локомотив“. През 1985 г. футболен клуб „Локомотив“ се отделя от ДФС „Локомотив“, а след 1992 г. и останалите спортове в „железничарското“ дружество започват да се развиват самостоятелно като отделни спортни клубове.

Обзорна страница | История на ФК Локомотив | Фото архив

История на ФК Локомотив (Русе)

Железничарският спортен клуб /ЖСК/ в Русе е основан на 4 декември 1930 г. от група работници и служители на Ж.П. тракцията /дн. Локомотивен и вагонен завод 1866/. Клубът в включен в първенството на Русенската окръжна спортна област от сезон 1931/32.

ЖСК (Русе) през 1933 г.

Първата известна снимка на футболния отбор на ЖСК (Русе), датирана към 1933 г. Правена е на областното игрище „Алеите“ в днешния Младежки парк. Репродукция: Нанко Нанев

След дългогодишно съперничество с най-силните отбори на Русе преди Втората Световна война – Левски, Напредък, Раковски и Ангел Кънчев, по ред причини през 40-те години на XX век ЖСК се утвърждава като най-силния отбор в крайдунавския град. Спечелени са пет титли в първенството на Русенската окръжна спортна област – 1942, 1943, 1946, 1947 и 1948 г., четири пъти ЖСК е вицешампион на Русе – през 1936, 1937, 1941 и 1945 г. От петте участия в Държавното първенство, в годините, когато ЖСК е шампион на Русе, най-доброто класиране е четвъртфинал през 1943 г.

Русенските железничари донасят в крайдунавския град и първата купа, спечелена от национален турнир по футбол. През 1936 г. ЖСК (Русе) триумфира с Железничарската купа.

Железничарска купа

Снимка от финалната среща за Железничарската купа, състояла се на 22 ноември 1936 г. на игрище „Алеите“ в Русе. Двата отбора – ЖСК (Русе) /с шахматните фланелки) и ЖСК (София) /клекнали/, заедно с официалните лица. Русенци печелят купата след 3:0 сл.

В края на 1945 г., след първите сериозни промени в България и налагането на новата комунистическа власт, ЖСК е преименуван на Локомотив по съветски образец. За съжаление останалите стари русенски отбори нямат същата съдба и на практика са обезличени и разтурени в първите години след 9-и септември 1944 г. В новите условия Локомотив (Русе) успява да се съхрани като самостоятелен клуб. Наред с това железничарите отново са с водеща роля в града и продължават да доминират над останалите новосъздадени клубове. През 1946 г. е постигнато най-доброто класиране в турнира за Купата на България. Железничарите са на крачка от финала за купата, но отпадат след драматично преиграване на полуфинала в Попово и загуба с 2:3. По това време е изграден първият клубен стадион „Локомотив“.

Към началото на 1949 г. в Русе съществуват само три клуба – Локомотив, Русенец и Динамо. На 16 февруари 1949 г. те са обединени в едно общоградско дружество под името „Дунав“. Новият обединен отбор продължава през пролетния полусезон в първенството на Дунавската зонова дивизия с актива и по програмата на Локомотив, който е с най-предно място в есенното класиране спрямо Русенец и Динамо. Всички най-добри състезатели от трите клуба, включително и тези на Локомотив, започват да играят в „Дунав“.

Въпреки това железничарската традиция е съхранена, тъй като Локомотив практически остава като един от секторните (работнически) отбори към новото дружество „Дунав“. Секторният отбор, обаче, не участва в официални състезания и турнири.

Тоталните промени и налагането на съветския модел на спортното движение у нас продължават през есента на 1949 г., когато са създадени т.нар. Доброволни спортни организации (ДСО). В Русе от съществуващото общоградско дружество Дунав се образуват пет доброволни спортни организации. Една от тях е ДСО Торпедо (Русе), в която попадат и железничарите. Клубният стадион „Локомотив“ е преименуван на „Торпедо“.

През 1950 г. отборът на Торпедо печели първенството на Северната „Б“ група и придобива правото да участва в „А“ група. В края на същата година става ясно, че ще бъде образувана още една ДСО – „Локомотив“, която ще обедини работниците от транспорта и ще се отдели от съществуващата ДСО Торпедо. Официално, от 1 януари 1951 г., създаването на ДСО Локомотив (Русе) е факт, възприет като реално възстановяване на железничарския клуб в крайдунавския град. Новият отбор е допуснат в първенството и започва от възможно най-ниското ниво – Окръжната група, докато Торпедо продължава в „А“ група. Клубният стадион отново носи името „Локомотив“.

ДСО Локомотив (Русе) - 1951 г.

Футболният отбор на ДСО Локомотив (Русе) – първенец на Русенската „А“ Окръжна група през 1951 г. Снимката е правена на стария стадион „Локомотив“ преди среща от първенството с Червено знаме (Разград). Сред футболистите личи Иван Дишлиев /Гущера/ – четвърти от ляво на дясно. Снимка: Държавна агенция „Архиви“ – Русе

След две години в окръжната група, през 1953 г. ДСО Локомотив (Русе) влиза в „Б“ група, където остава до следващата голяма реорганизация на спортното движение в България през 1957 г. Тогава е решено доброволните спортни организации да бъдат разформировани и на тяхната основа да се изградят градски дружества за физкултура и спорт, в големите градове – по няколко на териториален принцип. В Русе са учредени три такива дружества, първото от които е ДФС Локомотив. На 4 май 1957 г. е учредителната конференция на новата структура, изградена изцяло на основата на ДСО Локомотив. Интересен момент е, че дружеството запазва ведомствения си характер, като е отговорно за развитието на спорта в средите на железничарите и моряците в крайдунавския град. Наред с това, както всяко ново ДФС, е задължено да покрива и определен район в града – това е източната част на Русе и близкото село Николово. В следващите дни на май 1957 г. в Русе за учредени още ДФС Партизанин и ДФС Дунав.

По стечение на обстоятелствата футболният отбор на ДФС Локомотив започва участието си в първенството на България от русенската „А“ Окръжна футболна група. След няколко сезона в третото ниво на футболната пирамида у нас – зоните, железничарите се завръщат в Северната „Б“ група през сезон 1965/66. Следва изпадане в зоната, последвано от бързо завръщане и стабилен период да присъствие в „Б“ група между 1967 и 1973 г. В следващите години лутането между втора и трета дивизия продължава. По този повод един известен русенски спортен деятел ще изрази съжаление години по-късно, че не се е намерила точната формула за Локомотив (Русе), който е бил твърде силен за зоната и не толкова добър в „Б“ група.

Всъщност, точната формула на русенския футбол в онези години е била следната. Водеща роля в града е била отредена на ДФС Дунав, а Локомотив е играел ролята на неофициален сателит. Това положение дори става официално на два пъти – в периода 1959-1962 г. и в периода 1972-1979 г., когато Локомотив минава „под шапката“ на ДФС Дунав, макар да запазва своята самостоятелност като отделен спортен клуб. През първия период в единното ДФС Дунав са обединени съществуващите до пролетта на 1959 г. три дружества – Дунав, Локомотив и Партизанин. През есента на 1972 г. новото обединение е с официално наименование – Транспортно ДФС „Дунав“.

Локо (Русе) през 1973 г.

Футболният отбор на Локомотив (Русе) през 1973 г., сниман на клубния стадион на железничарите. От ляво на дясно: Ремзи Нуриев, Христо Станчев, Димитър Андонов, Свилен Жеков, Александър Цонев, Димитър Митов, Тихомир Гьоков, Людмил Александров, Веселин Колев, Евтим Николов и Станчо Димитров. Снимка © Личен архив на Ремзи Нуриев.

През ноември 1979 г. ТДФС Дунав отново е разделено на две – ДФС Дунав и ДФС Локомотив. Това обаче не променя картината по отношение на равнопоставеноста между футболните клубове на двете дружества до падането на комунизма през ноември 1989 г. Налице е свободно текучество на кадри. По-добрите състезатели играят за Дунав, а „ненужните“ за „първия отбор“ обличат фланелката на „Локомотив“. Например, една от иконите на Дунав – легендарният нападател Никола Йорданов приключва състезателната си кариера в „железничарския“ отбор.

Възстановяването на ДФС Локомотив като самостоятелно дружество през 1979 г. заварва футболният отбор в Русенската „А“ Окръжна група /по това време зоните са закрити и окръжните групи са трета дивизия/. Завръщането в „Б“ група минава през ситото на квалификациите, когато всичко се решава в един мач след края на редовния сезон. Предвид, че в отбора играят в голямата си част млади и неопитни състезатели, това се оказва трудна задача.

През 1981 г са създадени сегашните „В“ групи и Локомотив (Русе) е един от първите участници в Североизточната „В“ група. През 80-те години характерното движение на асансьор между втора и трета дивизия се запазва, но е отбелязан невероятен прогрес в турнирите за двете купи – националната Купа на НРБ и второстепенната Купа на Съветската армия. Постигнати са 1/4 финал в турнира за КСА през сезон 1984/85, 1/4 за Купата на НРБ през следващия сезон 1985/86 и полуфинал за КСА през сезон 1988/89 г.

Локо (Русе) - сезон 1984/85

Разширеният състав на Локомотив (Русе) през 1984 г. Снимката е правена на клубния стадион на „железничарите“. Първи ред /клекнали – от ляво на дясно/: Благовест Георгиев, Пламен Добчев, Красимир Колев, Борислав Стоянов, Евгени Игнатов, Илиян Минчев /Зоро/, Пламен Петков; Втори ред /в средата – от ляво на дясно/: Цоню Кюранов /администратор/, Тома Филипов, Илия Янков, Тодор Тодоров /ст.треньор/, Станислав Пашев, Явор Кирилов, Георги Билев /треньор/; Трети ред /горе – от ляво на дясно/: Михаил Стоянов, Сергей Симеонов, Сашо Тодоров, Иван Инджов /лекар/, Томислав Господинов, Румен Монев, Динко Господинов, Стоян Пумпалов. Снимка © Личен архив на Борислав Стоянов Димитров.

Политическите и обществените промени в България след падането на комунизма през 1989 г. довеждат до тежка икономическа криза. През 1992 г. ДФС Локомотив (Русе) е закрито след оттеглянето на БДЖ от ръководството на дружеството. Футболният клуб на русенските „железничари“ по това време е спечелил поредната промоция в „Б“ група, но фактически е изправен пред сериозни финансови проблеми и въобще не е сигурно дали ще продължи участието си в първенството. Броени часове преди началото на сезон 1992/93 е извършена бърза смяна на ръководството и клубът е поет от Русенската корабостроителница. Макар в официалната програма на „Б“ група за есенния полусезон през 1992 г. да присъства Локомотив (Русе), името на клуба е променено на „Корабостроител“ за периода 1992-1995 г.

До зимната пауза на сезон 1993/94 представянето на Корабостроител (Русе) е посредствено и отборът е на опашката в „Б“ група. През паузата на първенството са направени промени в спортно-техническия щаб, извършена е мащабна селекция и са привлечени класни състезатели. След невероятна пролетна серия „корабите“, както наричат по това време отбора, извършват чудото и не само се спасяват от изпадане, но и завършват сезона на 6-о място в Северната „Б“ група преди градския съперник Дунав, останал на 9-о място.

Силната серия продължава и през следващия сезон 1994/95. Постигнато е 5-о място в крайното класиране, въпреки че в последните месеци клубът е изпаднал в сериозна криза. Причината е, че Русенската корабостроителница е изправена пред фалит, а ръководството й е арестувано и се води следствие за липсата на 90 000 000 лв – от тях 15 млн лв са потънали във футболния клуб.

Корабостроител - снимка за спомен

10 юни 1995 г., събота, 18:00 ч: Последеден мач за сезона в Северната „Б“ група Доростол (Силистра) – Корабостроител (Русе) 1:3. Снимката е направена на стадион „Луи Айер“. Представителният футболен отбор на Корабостроител (Русе) през сезон 1994/95, завършил на рекордното 5-о място в „Б“ група. От следващия сезон името „Локомотив“ е върнато.

Снимка © Личен архив на Красимир Дончев.

Средата на 90-те години са златен период за русенския футбол. Градът се радва на три участника в професионалния футбол – Раковски, Дунав и Корабостроител /Локомотив/. След фалита на Корабостроителницата на стадион „Локомотив“ е избрано ново ръководство на клуба. Старото име е върнато през лятото на 1995 г. „Железничарите“ записват още два сезона в „Б“ група, които ще бъдат запомнени със солидно представяне пред собствена публика и непостоянство на чужд терен. Последното, в крайна сметка коства изпадането на Локомотив (Русе) от „Б“ група след края на сезон 1996/97.

ФК Локомотив (Русе) - сезон 1995/96

Отборна снимка на първия отбор на Локо (Русе) след връщането на името през лятото на 1995 г. Клекнали (от ляво на дясно) Николай Николаев, Емил Гидолов, Димитър Димитров, Йордан Димитров, Стефан Митов, Илиян Памуков, Ценко Серафимов, Росен Станков. Втори ред (от ляво на дясно): Ремзи Нуриев (ст. треньор), Валентин Николаев (администратор), Тихомир Димитров, Величко Великов, Драгомир Енчев, Николай Боянов, Борислав Богомилов, Огнян Аспарухов, Стоян Младенов, Игнат Младенов (председател на ФК). Трети ред (от ляво на дясно): Борис Попов (лекар), Красимир Дончев, Евгени Ангелов, Виктор Нанков, Орхан Османов, Деян Денев и Стоян Илиев (техн. директор).

Следват пет години, в които червено-черният тим прекара в Североизточната „В“ група. Първите три сезона донесоха силно представяне през есенните полусезони и тотално разочарование през пролетта. „Железничарската“ фланелка през този период обличаха предимно юноши на клуба, липсваха опитните състезатели. През сезон 2000/01 ситуацията се промени и след прилична селекция за стандартите на „В“ група Локомотив (Русе) бе един от кандидатите за промоция на североизток. Много малко не достигна на „железничарите“ да преборят Девня за мястото в „Б“ група.

През последвалата лятна пауза Локомотив (Русе) изпадна в тежка финансова криза и участието на клуба в първенството бе под въпрос. Наложи се обединение с друг представител на Русенска област в Североизточната „В“ група – Чикаго Атлетик (Тръстеник). Под новото име „Локомотив-Чикаго“ обединеният тим се представи безапелационно и без никакви проблеми спечели първото място и директна промоция в „Б“ група. В крайна сметка се оказа, че агонията от предишното лято е била удължена с една година, защото на 29 юли 2002 г. ръководството обяви фалит и закри клуба.

В периода 2002 – 2016 г. ФК Локомотив практически не съществува. През юни 2016 г. клубът получава нова съдебна регистриция и възобновява своята дейност, като обединява спортно-техическите ръководства и състезателите на ФК Марисан (Русе) и детско-юношеската школа на ФК Русе.

ФК Локомотив (Русе) -сезон 2016/17

Снимка на представителния отбор на ФК Локомотив (Русе), правена за клубния календар за новата 2017 година.
Първи ред /клекнали, от ляво на дясно/: Красимир Илиев, Мартин Атанасов, Мартин Рачев, Джан Али, Ивайло Кирилов /играещ помощник-треньор/, Атила Юмер, Алеф Караосман.
Втори ред /от ляво на дясно/: † Борислав Богомилов /старши треньор/, Станимир Ангелов, Мартин Иванов, Динко Станчев, Калоян Георгиев /технически директор/, Огнян Брайнов, Ивайло Иванов, Павел Алтънов, Борис Попов /лекар на отбора/.
Трети ред /от ляво на дясно/: Живко Парашкевов /капитан на отбора/, Станимир Петров, Борислав Джарнавлиев, Борислав Караиванов, Радомир Хараланов.