На 9 май 1945 г. „Христо Ботев“ („обединил“ на 7 декември 1944 г. популярните клубове „Напредък“ и „Добруджа“) се „обединява“ с „Раковски“ под името „Свобода“.
По своята идентичност – видно не само от емблемата – „Свобода“ копира „Раковски“ в организационен план, но със съществената подробност, че новият клуб слага ръка на спортната база (стадион и тенис кортове в района на днешната Товарна гара) на стария клуб „Напредък“.
Първоначално „Свобода“ е спортен клуб, преобразуван през началото на 1946 г. в народно дружество за гимнастика и спорт, следвайки структурните промени в областта на спорта, диктувани от централната власт на Отечествения фронт.
На 26 декември 1946 г. в София е извършено обединение на Народния съюз за гимнастика и спорт /НСГС/, Народния туристически съюз /НТС/ и Народния колоездачен и мото съюз /НКМС/. Трите организации са обединени под името Народен физкултурен съюз /НФС/.
В обединителния протокол на новия НФС е записано как ще бъде извършвано обединението на местно ниво. В градовете, където има повече от едно дружество за гимнастика и спорт, какъвто е случаят в Русе, на членовете на другите два съюза – туристическия и колоездачно-мотоциклетния – е оставено сами да изберат с мнозинство с кое градско дружество за гимнастика и спорт да се обединят. Съответно новите местни обединения се преобразуват в Народни физкултурни дружества /НФД/.
Още през декември 1946 г. в Русе са предприети действия да се подготви такова обединение. Така на 27 януари 1947 г. местното градско дружество за гимнастика и спорт „Свобода“, русенският клон на НТС „Приста“ и Русенското колоездачно и мото дружество са обединени в Народно физкултурно дружество „Русенец“.
На 26 юни 1947 г. „Русенец“ и „Спартак при МВР“ се обединяват в народно физкултурно дружество „Русенец при МВР“.