В броя си от 6 май 1952 г. русенският ежедневник „Дунавска правда“ прави кратък обзор на изминалия пролетен полусезон в първенството на „А“ Окръжната футболна група. Това е третото ниво на българския футбол по това време. В първенството участват 18 отбора, разделени в три подгрупи – Русенска, Разградска и Силистренска.
В онзи период Русенски окръг е обхващал териториално днешните области Русе, Разград и Силистра. Това е времето на т.нар. Доброволни спортни организации /ДСО/.
В Русенската група са включени отборите на ДСО „Локомотив“, ДСО „Динамо“, ДСО „Септември“, ДСО „Червено знаме“, ДСО „Спартак“, ДСО „Строител“ и военният тим на ДНА – всички от град Русе, като и тимът на ДСО Червено знаме (Бяла) като осми участник.
В Разградската група са пет отбора: ДСО „Червено знаме“, ДСО „Септември“ и ДНА – всички от град Разград, както и тимовете на ДСО Червено знаме (Исперих) и ДСО Червено знаме (Кубрат).
В Силистренската група също участват пет отбора: ДСО „Червено знаме“, ДСО „Септември“ и военният отбор ДНА – всички от Силистра, както и ДСО Червено знаме (Тутракан) и ДСО Червено знаме (Дулово).
Първите два отбора от всяка от трите подгрупи се класират за втората фаза на Окръжното първенство, в която играят в обща група за излъчване на окръжен първенец.
В разглежданата статия на вестник „Дунавска правда“ се прави обзор на пролетния полусезон в Русенската подгрупа. Тогава са наричали първия полусезон – първи кръг, а втория полусезон – втори кръг. Играело се е по модела на СССР в цикъл пролет-есен, тоест футболният сезон е съвпадал с календарната година.
„Дунавска правда“ информира, че на 4 май 1952 г. се е състояла решителната среща за първото място между отборите на ДСО „Локомотив“ и ДСО „Динамо“. Залогът е бил толкова голям, че мачът завършва 0:0 и на първата позиция по голова разлика остават „железничарите“. И двата тима нямат загубен мач, само с по едно равенство от срещата помежду им във временното класиране.
Впоследствие ДСО „Динамо“ става окръжен първенец, но и двата отбора ще влязат в „Б“ група за следващия сезон 1953.
Представителният футболен отбор на ДСО Динамо (Русе) през 50-те години на XX-и век. Клекнал, третият отляво, е легендарният русенски вратар Марко Николов - Маро. Репродукция: © Нанко Нанев.
Критичният поглед на журналиста Йордан Петров чертае проблемите пред топ тимовете на Русе по това време – застаряващи футболисти, липса на млади попълнение в първите отбори, липса на добра индивидуална техника у играчите, липса на добра тактическа постройка на отборите.
Конкурентите на ДСО „Локомотив“ и ДСО „Динамо“ са изостанали в класирането по различни причини, но статията отдава дължимото на отборите на ДНА (Дом на народната армия), ДСО „Червено знаме“ и ДСО „Спартак“. Окуражителни думи са написани и за най-младия тим – този на току-що създадената ДСО „Септември“.
На последните места в класирането остават ДСО „Строител“ и единственият отбор, който не е от Русе – този на ДСО Червено знаме (Бяла).
Накрая са посочени слабостите по отношение на дисциплината на терена в редица мачове. Тук му е мястото да се посочи, че на 24 август същата 1952 г. става голямо сбиване между футболисти и публика на срещата от „Б“ група в Русе между местния ДСО „Торпедо“ и ДСО Локомотив (Стара Загора), за което и двата отбора са извадени от групата.
