Когато маратонът беше заменен от „партизански марш“

Обширен репортаж в списание „Физкултура“ разказва за проведения на 5 октомври 1947 г. в София празник на физкултурата. Това е една от първите комунистически масовки, проведени у нас – „спортна“ манифестация, чиято единствена цел е да демонстрира непоклатимата сила на властващия „от името на народа“ тираничен режим. И разбира се, с „физкултурни“ упражнения и хореография на стадиона, каквито в днешно време могат да се видят само в Северна Корея.

Не са минали и две седмици от екзекуцията на лидера на БЗНС Никола Петков при разправата с легалната опозиция на комунистическия режим и по жълтите павета е организирана тази мащабна манифестация на спортисти от цялата страна. Празникът продължава на стадион „Юнак“, където спортистите правят демонстрации, символизиращи различни лозунги от първите години на комунизма у нас. По официални данни участниците в това мероприятие са около 4 000 души от провинцията и поне още толкова от София.

Култът към личността на живия вожд

Гимнастички от Русе
Русенски гимнастички правят демонстрация на стадион „Юнак“ в София по време на празника на физкултурата на 5 октомври 1947 г. © Снимка: сп. „Физкултура“.

На снимка е уловено изпълнението на русенски гимнастички „Мост на Дунава“, изобразяващо сближаването на Народната република с „демократична“ Румъния. Над тях се вижда част от стадиона, като на пилоните на централно място е поставен портрет на комунистическия лидер и министър-председател Георги Димитров. Пълзящият така наречен култ към личността на все още живия „вожд и учител на българския народ“ вече е набрал скорост.

Не е по-различна и картинката в Русе на 28 септември 1947 г., когато е проведена „областната квалификация“ за участието на празника в София. Всички спортисти от дружествата в града „Динамо“, „Русенец при МВР“, „Ангел Кънчев-Левски“ и „Локомотив“ са изкарани под строй на площада пред днешния Исторически музей. После, с бодра стъпка дефилират по главната улица, марширувайки през централния площад „Свобода“ до халите и носейки портрети на актуалните за времето комунистически величия.

Разформироването на Юнак (Русе)

Нужно е да се отбележи, най-вече за младото поколение днес, че тези „спонтанни изблици на народна любов“ и демонстрации на безпределна вярност към комунистическия режим имаха задължителен характер и отсъствието от такова мероприятие беше немислимо в онези години. Спортната история на Русе е запазила в хрониките си спомен за един акт на неподчинение. Остатъците от първото спортно дружество в града „Юнак“, основано още в края на XIX век, са окончателно ликвидирани през 1946 г. В съобщение в пресата от онова време, четем дословно:

„През юли 1946 г. в последното си заседание Управителният съвет на Народния съюз за гимнастика и спорт, е разгледал поведението на членовете от У.С. на дружеството за гимнастика и спорт „Юнак“. Въпросният Управителен съвет е саботирал участието на членовете от дружеството в манифестацията на 1 май и Деня на физкултурата – 7 юли. Нито един член от въпросното дружество не се явил на празника. Също така изтъкнато е, че не е първата проява на въпросния Управителен съвет, а от същия произхождат всички подкладки на разколническа дейност. У.С. на Н.С.Г.С. единодушно е взел следното решение по отношение дружеството за гимнастика и спорт „Юнак“:
Разформирова дружеството „Юнак“, заради разколническа дейност, а срещу провинилите се членове ще вземе допълнителни мерки, след разглеждане на подробния доклад.“

манифестация-Дунав
Манифестация в Русе от годините на развития социализъм. Дефилират спортистите на ДФС Дунав.

За съжаление, не са известни последствията за тези хора, дръзнали да отидат на явна демонстрация срещу новата комунистическа власт. Един Господ знае какво са преживели по-късно в лапите на Милицията и Държавна сигурност. Всеки акт на неподчинение към режима в онези години е бил санкциониран тежко – изпращане в трудов лагер или затвор, изселване, конфискация на собственост и имущество и голяма черна точка в досието за вечни времена.

Дълги години наред русенци се бият в гърдите, че градът им е люлка на българския спорт. Но досега винаги се е премълчавало как точно е закрито първото гимнастическото дружество „Юнак“. Тази истинска спортна институция с повече от 50-годишна история е ликвидирана от комунистите през 1946 г. От днешна гледна точка, би следвало повод за гордост на русенци да бъде и проявената смелост и непоколебимост на ръководителите и гимнастиците от дружество „Юнак“. С голям риск и без страх от жестоките последствия, те дръзват да се опълчат така явно на режима в онези първи години на комунистическа България.

Тоталната намеса в спорта

Както във всички сфери на обществения живот, така и в спорта, тоталният контрол на „народната власт“ се упражнява на всички нива. Не са един и два абсурдите от упражняването на тая власт от хора, в голямата си част неграмотни и без всякаква подготовка за постовете, на които са назначени. Стига се до там, че дори е измислена нова спортна дисциплина, която измества маратона от програмата на проведените Балканиади по лека атлетика през 1946 и 1947 г. Това е възможно, тъй като през тези години в игрите участват само балкански държави от новия комунистически блок в Източна Европа.

Новите управници на спорта допускат на тези две балкански игри дисциплината „Партизански марш“. Това е някаква невероятна идеологическа смесица от маратон и крос кънтри, която може да се роди само в главите на хората, за които споменахме по-горе. Това безумие просъществува само през тези две години. По-късно на първата следвоенна официална балканиада по лека атлетика през 1953 г., с участието на Гърция и Турция, маратонът е върнат в програмата.

Партизански марш
Българският отбор, победител в дисциплината партизански марш на Балканиадата в Букурещ през 1947 г. © Снимка: сп. „Физкултура“

„Партизанският марш“ е бил отборна лекоатлетическа дисциплина. Тимовете са съставени от по 5 състезатели, които трябва да стартират заедно и да пробягат 45 километра на различен терен /равен участък и зони с изкачване и спускане/. Условието, за да се зачете резултата на отбора, е всичките пет състезатели да пресекат финалната линия заедно. През 1947 г. по един колабирал участник от тимовете на Румъния и Югославия е носен на ръце от съотборниците си към финала. Българите, които печелят партизанския марш, единствени пресичат финала на собствен ход. Резултатът им е 3 часа 47 минути и 4 секунди.

Спортът, като социален феномен, винаги е бил в полезрението на силните на деня. И до днес е прието актуални политици да награждават заслужили спортисти или да заемат местата във ВИП ложите на залите и стадионите. Но никога в историята спортът не е бил използван така явно и нагло с пропагандна цел, както по времето на комунизма. Дано това време никога повече не се повтори.

80-те години на XX век. Народна република България. Голи момчета, само по шорти, но с гордо вдигнати знамена. Това беше естетиката на зрелия комунизъм, малко преди да презрее. © Снимка: Adam Woolfitt/Corbis

Радко Димитров

Бивш спортен журналист в Русе. В периода 2003 – 2008 г. е коментирал и отразявал за различни медии повече от 200 мача на различни спортни клубове от града. Бил е кореспондент в Русе на вестниците „Дерби мач“ и „Меридиан мач“, сътрудник на спортния отдел на БТА и на спортните предавания на Сашо Диков по „Канал 3“. Работил е и като спортен редактор в регионалния седмичник „Форум“ и коментатор на футболни и баскетболни мачове в радио "Темпо".

2 коментара за “Когато маратонът беше заменен от „партизански марш“

  • 17 август 2015 на 8:01
    Постоянна връзка

    Аз търся от шортите на последната картинка – правя си колекция от такива. Някой да са му останали?

    Отговори
  • 15 януари 2016 на 18:06
    Постоянна връзка

    За тези които се интересуват и искат да ми продадат, то пишете ми на специално създадения за целта мейл „6orti@mail.bg“. Прикачете и снимка, ако е възможно.

    Отговори

Вашият коментар