За първите стъпки на организирания футбол в Русе

В „Спортно Русе“ ви предлагам една статия от Андрей Перев, поместена в списание „Спортен преглед“ в броя му от 15 февруари 1923 г. Това е разказ на съвременник и свидетел на първите стъпки на организирания футбол в Русе. Нещо повече, авторът е деен участник в тези събития, защото месеци след тази публикация ще видим Андрей Перев, като делегат на Русенския спортен съюз, сред основателите на Българската национална спортна федерация (БНСФ) на учредителния й конгрес в София.

И до днес не са известни много подробности за тези бурни години, в които футболът от екзотично занимание на група ентусиасти се е превърнал в ежедневие за старите русчуклии. Наистина е логично да се предположи, че кръглата топка за първи път е ударила земята в крайдунавския град при слизанията на брега на преминаващи чужди моряци. Вярно е, че швейцарският учител Луи Айер е водел учениците от мъжката гимназия „Княз Борис“ да ритат топка на поляните край девическия пансион „Нотр Дам де Сион“ /английската гимназия в парка/.

За футбола споменават и от юношеското туристическо дружество, макар и бегло. Но липсват подробности. Няма резултати от проведени мачове, няма снимки, нито статии в пресата. Всичко това говори, че в онези първи години на XX-и век футболът в Русе все още е бил твърде далеч от значимостта, която придобива по времето на и след Първата световна война.

Кубрат (Русе)

Спортен клуб Кубрат (Русе) е образуван след обединение на Сава и Ботев през лятото на 1924 г. На снимката: футболистите на Кубрат вероятно участват в облагородяването на областното игрище "Алеите". © Репродукция: Спортна библиотека

Доказателство намираме в спомените за основаването на спортен клуб „Ангел Кънчев“, където се казва:

През един студен януарски ден на 1922 г. група младежи се събрахме, за да обмислим начините за създаване на полезни занимания, като и без това в нашите квартали от дълги години се работеше за просветното повдигане на населението. В тоя момент на обсъждане изникна идеята да се образува една организация, която да проведе новата игра с кръгла топка. Демонстрации на последната в града ни бяха направени от преминаващите представителни войскови части. Специални отбори от последните играха тази игра на широките градски места и всички се взираха в тях.“

Почти същото ще прочетете след малко и в статията на Андрей Перев, където обаче са дадени доста повече подробности. Изглежда, че първите „официални“ мачове, проведени в Русе, са били между набързо сформирани военни отбори на преминаващите през града части на Германската и Австро-Унгарската армии. „Всички се взираха в тях“, казват по-горе основателите на „Ангел Кънчев“. Това взиране е имало такъв ефект, че в рамките на няколко години след войната, с изключителна организация и всеобщо оживление, футболът в Русе добива широка популярност и след първите си седем години, в началото на 30-те вече ще го видим да дава добри резултати на национално ниво.

Текстът на Андрей Перев от началото на 1923 г. е адаптиран към днешните български езикови норми, без съществена редакторска намеса и е в неговата цялост. Под черта са дадени някои пояснения. Със следващите редове се пренасяме в спортно Русе в началото на 20-те години на XX-и век:

Статията на Андрей Перев

Факсимиле от статията на Андрей Перев за началото на организирания футбол в Русе, публикувана на 15 февруари 1923 г. в списание "Спортен преглед".

„Футболът, като една от най-обичаните и популяризирани игри в Англия, за нашия град стана известна още през общоевропейската война1. Тук в града ни имаше австрийски и германски гарнизони, които в свободното си време играеха футбол и които впоследствие намериха добри последователи в лицето на учащата се младеж.

За пръв път тая английска игра започна да се упражнява от специална спортна група при Юн. Туристическо д-во „Дунав“2 – там тя намери добър прием у юношите-туристи. Но резултатите отначало биваха съвсем бледи или никакви. Тогава нямаше днешното единно и дейно ръководство в игрите, не беше назряла още идеята за „организация“, която е най-важна за живота на спортните клубове. Не се признаваха никакви авторитетни мнения по въпроса около спорта. Това бе през 1918/19 г.

Но в началото на 1919 г. беше основан първият футболен клуб при захарната фабрика от белгийски и немски работници под името „S. M. S. O.”. След дълга подготовка и тренировка от страна на тоя клуб, през месец май 1920 г. се състоя първия мач в Русе между четата на „Дунав“ и „S. M. S. O.” при резултат 4:3 в полза на „Дунав“. След това бяха устроени хубави германски и белгийски игри. Оживлението бе голямо. Отначало привържениците на футбола бяха малко. След няколко месеца от състоялия се мач се образува футболен клуб под името „Сава“, който след едномесечна тренировка и подготовка, започна усилени мачове с „Дунав“, при които победител излезе последният. Тия чести мачове помогнаха на „Сава“ да добие добра техника и ловкост, благодарение на това тя3 започна да печели симпатиите на гражданството, а най-вече на младежта.

Все по това време стана и сливането на „S. M. S. O.” и „Сава“, която3 в последните си мачове започна да бие „Дунав“. И сега държи първенството4 в града ни.

На следната година (1921 г. – б.р.) се образува клон от Бълг. Спортен съюз в България5, където застъпваха футбола. И вследствие на това се почна силно съревнование между тия клубове6. И така в продължение на няколко години с един силен темп в областта на футбола се появиха клубове като „Напредък“, „Васил Левски“, „Цар Борис III”, „Ангел Кънчев“, „Варуш“ и др. – всичко повече от 15 клуба, които вече са обединени в една спортна градска лига7.

Като светла страница из историята на футбола в Русе трябва да споменем междуградските мачове между „Сава“ – Русе, Гюргево8 и най-силния клуб от първа дивизия в Букурещ – „Vnaiteol”9 при резултат 1:0 в полза на „Сава“ и при двата мача, при което се видя че българският играч (футболист) заслужава адмирациите и техниката на един европейски футболист.

От всичко това се вижда, че Русе за в бъдеще ще даде добри резултати в това направление, още повече, че лигата е вече уредена, която безсъмнено ще се яви като главен и мощен фактор в полето на спорта въобще в България.“

Ан. Перев.

Учредителният конгрес на БНСФ

Делегатите на учредителния конгрес на БНСФ (Българска национална спортна федерация), проведен на 16 и 17 декември 1923 г. в София. Горен ред, отляво надясно: ротмистър Стоянов (Пловдив), М. Атанасов (Кюстендил), поручик Спасов (Кюстендил), Ал. Блюмен ("Владислав", Варна), Флоров (Варна), Коста Кисьов (Сливен), и пол. Д. Драмджиев (Кюстендил). Седнали: АНДРЕЙ ПЕРЕВ (РУСЕНСКИ СПОРТЕН СЪЮЗ), Г. Белев (Варна), отец Озон (Пловдив), Димитър Иванов (София), Ал. Дякович (София), поручик Мирски (Варна); Най-долу: Павел Грозданов (София) и Кр. Стефанов (Пловдив).

–––––-

1 Първата световна война – военен конфликт в периода 1914 – 1918 г., но в случая се визира по-къс период 1916-1918 г.

2 Става дума за русенския клон „Дунав“ на Юношеския туристически съюз /ЮТС/. Членовете му са били гимназиални ученици. Навсякъде в текста, където се споменава „Дунав“, се има предвид русенският клон на ЮТС.

3 Авторът използва женски род в текста по отношение на спортен футболен клуб „Сава“.

4 Думата първенство е използвана в смисъл на съревнование, надпревара. Първото официално първенство на Русе е през 1923 г., а тук авторът визира 1922 г.

5 Става дума за Български национален спортен съюз (БНСС).

6 Русенските спортни клубове провеждат футболни мачове в периода 1920 – 1922 г., които имат официален характер, макар от днешната гледна точка да изглежда точно обратното.

7 Визира се официалното първенство на Русе през 1923 г., което е администрирано от учредения на 23 февруари с.г. Русенски спортен съюз (РСС). Статията е писана няколко седмици преди фактическото учредяване на РСС.

8 Не е ясно дали става дума за отделен клуб от Гюргево или за сборен отбор от съседния румънски град. Междуградските мачове всъщност са международни приятелски срещи на клубно ниво.

9 Vnaiteol – името на футболния отбор от Букурещ, посочено в статията, вероятно е печатна грешка. В началото на 20-те години на XX-и век първенството на румънската столица се оспорва от „Венус“ и „Триколор“.

Ангел Кънчев (Русе)

Студийна снимка на футболисти от спортен клуб "Ангел Кънчев" от края на 20-те и началото на 30-те години на XX-и век. Крайният от дясно е Марин Пъргов, който е положил автограф върху самата снимка. © Футболен музей "Рачеви". Репродукция: Нанко Нанев.

Радко Димитров

Бивш спортен журналист в Русе. В периода 2003 – 2008 г. е коментирал и отразявал за различни медии повече от 200 мача на различни спортни клубове от града. Бил е кореспондент в Русе на вестниците „Дерби мач“ и „Меридиан мач“, сътрудник на спортния отдел на БТА и на спортните предавания на Сашо Диков по „Канал 3“. Работил е и като спортен редактор в регионалния седмичник „Форум“ и коментатор на футболни и баскетболни мачове в радио "Темпо".

Вашият коментар