За първите стъпки на организирания футбол в Русе

В „Спортно Русе“ ви предлагам една статия от Андрей Перев, поместена в списание „Спортен преглед“ в броя му от 15 февруари 1923 г. (допълненена и препечатана в същото списание на 20 ноември с.г.) Това е разказ на съвременник и свидетел на първите стъпки на организирания футбол в Русе. Нещо повече, авторът е деен участник в тези събития, защото месеци след тази публикация ще видим Андрей Перев, като делегат на Русенския спортен съюз, сред основателите на Българската национална спортна федерация (БНСФ) на учредителния й конгрес в София. По-късно Перев напусна Русе и се завръща в родното Павликени, където продължава да бъде спортен деятел в продължение на десетилетия.

И до днес не са известни много подробности за тези бурни години, в които футболът от екзотично занимание на група ентусиасти се е превърнал в ежедневие за старите русчуклии. Наистина е логично да се предположи, че кръглата топка за първи път е ударила земята в крайдунавския град при слизанията на брега на преминаващи чужди моряци. Вярно е, че швейцарският учител Луи Айер е водел учениците от мъжката гимназия „Княз Борис“ да ритат топка на поляните край девическия пансион „Нотр Дам де Сион“ /английската гимназия в парка/.

За футбола споменават и от юношеското туристическо дружество, макар и бегло. Но липсват подробности. Няма резултати от проведени мачове, няма снимки, нито статии в пресата. Всичко това говори, че в онези първи години на XX-и век футболът в Русе все още е бил твърде далеч от значимостта, която придобива по времето на и след Първата световна война.

Доказателство намираме в спомените за основаването на спортен клуб „Ангел Кънчев“, където се казва:

“През един студен януарски ден на 1922 г. група младежи се събрахме, за да обмислим начините за създаване на полезни занимания, като и без това в нашите квартали от дълги години се работеше за просветното повдигане на населението. В тоя момент на обсъждане изникна идеята да се образува една организация, която да проведе новата игра с кръгла топка. Демонстрации на последната в града ни бяха направени от преминаващите представителни войскови части. Специални отбори от последните играха тази игра на широките градски места и всички се взираха в тях.“

Почти същото ще прочетете след малко и в статията на Андрей Перев, където обаче са дадени доста повече подробности. Изглежда, че първите „официални“ мачове, проведени в Русе, са били между набързо сформирани военни отбори на преминаващите през града части на Германската и Австро-Унгарската армии. „Всички се взираха в тях“, казват по-горе основателите на „Ангел Кънчев“. Това взиране е имало такъв ефект, че в рамките на няколко години след войната, с изключителна организация и всеобщо оживление, футболът в Русе добива широка популярност и след първите си седем години, в началото на 30-те вече ще го видим да дава добри резултати на национално ниво.

Текстът на Андрей Перев от началото на 1923 г. е адаптиран към днешните български езикови норми, без съществена редакторска намеса и е в неговата цялост. Под черта са дадени някои пояснения. Със следващите редове се пренасяме в спортно Русе в началото на 20-те години на XX-и век:

„Футболът, като една от най-обичаните и популяризирани игри в Англия, за нашия град стана известна още през общоевропейската война¹. Тук в града ни имаше австрийски и германски гарнизони, които в свободното си време играеха футбол и които впоследствие намериха добри последователи в лицето на учащата се младеж.

За пръв път тая английска игра започна да се упражнява от специална спортна група при Юн. Туристическо д-во „Дунав“² – там тя намери добър прием у юношите-туристи. Но резултатите отначало биваха съвсем бледи или никакви. Тогава нямаше днешното единно и дейно ръководство в игрите, не беше назряла още идеята за „организация“, която е най-важна за живота на спортните клубове. Не се признаваха никакви авторитетни мнения по въпроса около спорта. Това бе през 1918/19 г.

Но в началото на 1919 г. беше основан първият футболен клуб при захарната фабрика от белгийски и немски работници под името „S. M. S. O.”. След дълга подготовка и тренировка от страна на тоя клуб, през месец май 1920 г. се състоя първия мач в Русе между четата на „Дунав“ и „S. M. S. O.” при резултат 4:3 в полза на „Дунав“. След това бяха устроени хубави германски и белгийски игри.

Оживлението бе голямо. Отначало привържениците на футбола бяха малко. След няколко месеца от състоялия се мач се образува футболен клуб под името „Сава“, който след едномесечна тренировка и подготовка, започна усилени мачове с „Дунав“, при които победител излезе последният. Тия чести мачове помогнаха на „Сава“ да добие добра техника и ловкост, благодарение на това тя³ започна да печели симпатиите на гражданството, а най-вече на младежта.

Все по това време стана и сливането на „S. M. S. O.” и „Сава“, която³ в последните си мачове започна да бие „Дунав“. И сега държи първенството⁴ в града ни.

На следната година (1921 г. – б.р.) се образува клон от Бълг. Спортен съюз в България⁵, където застъпваха футбола. И вследствие на това се почна силно съревнование между тия клубове⁶. И така в продължение на няколко години с един силен темп в областта на футбола се появиха клубове като „Напредък“, „Васил Левски“, „Цар Борис III”, „Ангел Кънчев“, „Варуш“ и др. – всичко повече от 15 клуба, които вече са обединени в една спортна градска лига⁷.

Като светла страница из историята на футбола в Русе трябва да споменем междуградските мачове между „Сава“ – Русе, Гюргево⁸ и най-силния клуб от първа дивизия в Букурещ – „Vnaiteol”⁹ при резултат 1:0 в полза на „Сава“ и при двата мача, при което се видя че българският играч (футболист) заслужава адмирациите и техниката на един европейски футболист.

Така формиралите се спортни клубове в Русе, схващайки голямата роля, която имат и играят в полето на спорта, решават по инициатива, дадена от „Сава“, да основат градска лига. И на 25 февруари 1923 г. учредяват Русенския Спортен Съюз. Това даде повод на Северобългарската спортна лига да започне една усилена полемика срещу тоя съюз, която свърши с излизането на „Сава“ от Северобългарската спортна лига.

Изникнал и поставен в едни лоши условия, РСС трябваше да предприеме своята акция по пътя на организацията. На 5 март се изработва устава и се избрира настоятелство. Отначало съюзът брои 10 клуба, впоследствие се приеха още. Избраното настоятелство в състав: председател Д. Александров („Сава“), подпредседател Владимир Манев („Напредък“), секретар Л. Мандиков („Цар Борис III“), касиер К. Ненчев („Победа“), домакин П. Бояджиев („Варуш“), завеждащ спорта Валя Рибак („Сава“) и контролна комисия: Лазар Попов („Варуш“), Коджабашев („Ангел Кънчев“) и Г. Шишков („Цар Борис III“), започва своята работа за стабилизирането на съюза.

Устройват се мачове, игри и пр. Но липсата на сговор и единодушие между клубовете създаде наскоро антагонизъм и разцепление. През летния сезон съюзът води един анемичен живот. Всеки клуб почва да живее самостоятелно. Спортен клуб „Напредък“ направи турне в Румъния, състезава се в Темишвар¹⁰ при резултат 4:1 за Темишвар, с „Триумф“ – Букурещ при резултат 3:1 в поза на „Напредък“. На няколко пъти ходи в Гюргево при добри резултати за него, след това устрои мач в София с „Атлетик“ – резултат 5:1 в полза на „Атлетик“.

„Сава“ устрои в Русе мачове с „Шипка“, арменския клуб от Варна, клон на Цариград и пр. Това беше причина за загъхване на съюза ни.

Обаче през септември (1923 г. – б.р.), когато появата на много клубове в града ни създаде редица затруднения, почувства се наново нуждата здрава единна организация. Неколцина спортни дейци подемат делото на съюза, в едно събрание го възобновяват от всички клубове, добре стабилизирани вътрешно. Избра се една петчленна комисия, от всеки клуб по един представител, която да преработи устава, да свика Учредително събрание за избор на настоятелство и пр.

И така съюзът има този състав от добре стабилизирани клубове.

При наличието на тези клубове условията за развитието на спорта в Русе, можем да кажем, че са добри. Още повече, че има добре уредено игрище и гражданството спортосъзнава вече, схващайки и ценейки високо ролята, която играе спортът в България по пътя на културата и обновата. Защото там, гдето има носители на културата и обновата, никога един народ не може да загине или да бъде унизен пред другите.

От всичко това се вижда, че Русе за в бъдеще ще даде добри резултати в полето на спорта, още повече, че съюзът е формиран, давайки надежда, че безсъмнено ще играе голяма роля за процъфтяването на родния ни спорт.“

Ан. Перев.

—————-

¹ Първата световна война – военен конфликт в периода 1914 – 1918 г., но в случая се визира по-къс период 1916-1918 г.

² Става дума за русенския клон „Дунав“ на Юношеския туристически съюз /ЮТС/. Членовете му са били гимназиални ученици. Навсякъде в текста, където се споменава „Дунав“, се има предвид русенският клон на ЮТС.

³ Авторът използва женски род в текста по отношение на спортен футболен клуб „Сава“.

⁴ Думата първенство е използвана в смисъл на съревнование, надпревара. Първото официално първенство на Русе е през 1923 г., а тук авторът визира 1922 г.

⁵ Става дума за Български национален спортен съюз (БНСС).

⁶ Русенските спортни клубове провеждат футболни мачове в периода 1920 – 1922 г., които имат официален характер, макар от днешната гледна точка да изглежда точно обратното.

⁷ Визира се официалното първенство на Русе през 1923 г., което е администрирано от учредения на 25 февруари с.г. Русенски спортен съюз (РСС). Статията е писана няколко седмици преди фактическото учредяване на РСС.

⁸ Не е ясно дали става дума за отделен клуб от Гюргево или за сборен отбор от съседния румънски град. Междуградските мачове всъщност са международни приятелски срещи на клубно ниво.

⁹ Vnaiteol – името на футболния отбор от Букурещ, посочено в статията, вероятно е печатна грешка. В началото на 20-те години на XX-и век първенството на румънската столица се оспорва от „Венус“ и „Триколор“.

¹⁰ Темишвар – днешния град Тимишоара в Румъния.