Това е история за отминали времена и за един забравен, но много ценен за онези години спортен трофей. Дължим я на русенския специалист по образна диагностика д-р Спас Казанджиев. Той се оказа пазителят на „Подковата на щастието“, за която са се надбягвали ежегодно най-добрите лекоатлети в периода 1934 – 1944 г. Става дума за щафетните бягания 4x100 м, провеждани при голям интерес и пред многохилядна публика директно на главната улица „Александровска“. Участие взимали представителните лекоатлетически отбори на спортните клубове в града.
Всичко започнало на една прашна улица в района на днешния Русенски университет. Там, в онези години, се намирали казармите на 9-и конен полк. Сградите на конюшните им все още стоят и днес – това са едноетажните корпуси на университета от страната на студентския стол. Бащата на д-р Спас Казанжиев, Васил, в компанията на подпредседателя на спортен клуб „Левски“ Д. Миледжийски и на още един човек, намерил подкова изпаднала от тежкотоварните коне на полка. Д-р Васил Казанджиев, спортен деятел и член на ръководството на Левски (Русе), предложил от подковата да направят спортен трофей. Речено-сторено. Миледжийски, който по това време бил в управата на Столарското училище /дн. Техникум по дървообработване/, изработил основата от дърво, а подковата била никелирана и закрепена отгоре с винт.
На две от лицата на дървената основа на трофея са изобразени чрез пирография лекоатлети. Отпред е поставена месингова табелка, която гласи: „Подкова на щастието“ и „На победителя в ежегодното щафетно бягане – Русе“. На четвъртата лицева страна има по-малка табелка от месинг с надпис: „Награда в чест на I-ия победител – 9-и кон. полк, създадена от Д-р Васил Казанджиев – Русе през 1934 г.“
Името на „Подковата на щастието“ фигурира на бланка на спортен клуб „Левски“ от 1940 г. Тя е един от изброените многобройни успехи на това най-популярно спортно дружество в довоенно Русе. От бланката става ясно, че „Левски“ е носител на трофея в периода 1934-1937 г. И в това няма нищо чудно, защото един от четиримата в щафетата на тима е бил Константин Новаков – Диндата. Той е много известен футболист на Левски (Русе), но също така е бил и страхотен спринтьор.
Впрочем, атлетизмът все още ценено качество и у днешните футболисти, а тогава, в онези години, е било честа практика много спортисти да съвместяват изяви, както на футболния терен, така и на лекоатлетическата писта. Малцина днес знаят, че Константин Новаков, освен прекрасен футболист, е бил и състезател на българския национален отбор по лека атлетика точно в щафетните бягания. Той е участник на 4×100 м на две Балканиади през 30-те години в Атина и в Загреб.
„С Диндата бяхме част от щафетата на Левски (Русе), с която няколко пъти спечелихме атлетическите състезания на града“, спомня си Борис Митев, също футболист и съотборник на Новаков в „Левски“. „Бяганията се провеждаха на главната улица. Събираше се много народ, защото щафетата беше много оспорвана. Диндата обикновено беше на първи или на последен пост. Това ни помагаше, защото в Русе нямаше по-бърз бегач от него и силният му спринт ни даваше отличен старт пред останалите, ако беше първи, или силен финал, ако беше на последния пост.“
Съдбата на „Подковата на щастието“ след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. не ни е известна, но очевидно впоследствие трофеят е попаднал отново в ръцете на своя създател, за да се окаже днес у неговия син д-р Спас Казанджиев. През есента на 2014 г. той я извади на показ специално за читателите на поредицата „Спортно Русе“. По-долу ви предлагаме фотогалерия на този ценен исторически трофей на русенската лека атлетика. Прекрасните снимки са дело на нашия консултант Любен Марков.
Няколко думи за д-р Васил Казанджиев
Д-р Васил Казанджиев* е роден на 2 юли 1902 г. в Русе. Той е изявен общественик и виден интелектуалец. Баща му Спас е завършил ветеринарна медицина в Торино, Италия и се установява в Русе като преподавател и ветеринарен лекар в земеделското училище в Образцов чифлик. По-късно се занимава с търговия и до 1940 г. управлява семейния магазин, намиращ се на ул.“Александровска“ срещу сладкарница „Тетевен“.
Д-р Васил Казанджиев завършва русенската мъжка гимназия „Княз Борис III”. През 1920 г. той е член на стачния комитет на ученическата стачка в гимназията – едно събитие, оставило трайни спомени в градската памет. В периода 1920-1926 г. д-р Васил Казанджиев следва и завършва медицина в Грац, Австрия. През 1936 г. създава рентгеновото отделение в русенската болница, в която работи без прекъсване 31 години. Освен с работата си на практикуващ рентгенолог се занимава и с практическото обучение на много от първите рентгенолози в областта. Член е на Българския лекарски съюз и на дружество „Червен кръст“. Деятел и член на ръководството на спортен клуб „Левски“. Член е на Ловното дружество и на музикалното дружество „Лира“. Основател на хор „Родина“ през 1936 г. Бил е масон в ложата „Дунавска звезда“.
През 1963 г. д-р Васил Казанджиев е сред инициаторите и основателите на Русенското филхармонично дружество „Добрин Петков“, чиято 50-годишнина бе отбелязана официално през 2013 г.
—–
* – да не се бърка с известния композитор и диригент Васил Казанджиев, също от Русе, род.1934 г.
ФОТОГАЛЕРИЯ “ПОДКОВА НА ЩАСТИЕТО”
Снимки: Любен Марков
