Думата „дерби“, заимствана във футбола от конния спорт, няма превод на български. Макар да е почти синоним на „съперничество“, „дербито“ придава съвсем друг, по-голям заряд – съперничеството е ожесточено, битката не рядко е кървава… Дерби са мачовете между отбори от един и същи град, или от един регион, а понякога това „съперничество“ може да има съвсем други корени, далеч от географските.
Когато говорим за Русе, трябва да отбележим, че в цялата стогодишна история на футбола в крайдунавския град няма спомени за ожесточени и кървави сблъсъци, подобни на тези между привържениците на Левски (София) и ЦСКА или пловдивските „Ботев“ и „Локомотив“ да кажем. Не, русенци – наследници на един аристократичен дух и на буржоазни градски традиции, никога не са проявявали подобна братоубийствена крайност. Симпатизирането на един отбор не е изключвало да се подкрепя и другия, когато той има нужда срещу съперник от чужд град. Случаите на т.нар. „двойно фенство“ са преобладавали.
А в директните сблъсъци между русенските отбори публиката като цяло е била неутрална и е аплодирала добрите изяви и на двата тима. Искрите, които често припламвали, били на терена между играчите, които в желанието си да се докажат, не веднъж са изпускали нервите си. Разбира се, тези прояви са приключвали с последния съдийски сигнал.
Голямото русенско дерби преди 1944 г. е това между Левски и Напредък. На тази снимка двата градски съперника са снимани заедно през 30-те години на игрище "Алеите". © Репродукция: Спортна библиотека
Впрочем, мнозина днес едва ли предполагат, че „Голямото русенско дерби“ е било това между „Левски“ и „Напредък“ – двата истински местни гранда в периода 1922-1944 г. Конкуренцията им е пословична не само на футболния терен, но и на баскетболната и на волейболната площадка. Това били романтичните години на русенския спорт, но макар и пълни аматьори, отборите на „Левски“ и на „Напредък“ били тимове от национална величина – сред водещите в Държавното първенство, с играни (и за съжаление загубени) финали за Царската купа, с известни успехи в международните срещи на клубно ниво.
В ония години в Русе имало и поне дузина клубове, най-известните, сред които, са „Ангел Кънчев“, „Раковски“, ЖСК, „Добруджа“, „Бенковски“, но големият сблъсък си остава този между „Левски“ и „Напредък“. Той пълнел игрище „Алеите“, намирало се в днешния Парк на младежта, с по 6-7-8 000 зрители. Това била огромна цифра за тогавашното 50-хилядно Русе. Никога след този период крайдунавският град не е имал два отбора в родния футболен елит. Успехите на „Левски“ и на „Напредък“ особено през 30-те години се дължат на благородната конкуренция помежду им, издигнала името на русенския футбол в национален мащаб.
След Деветосептемврийския преврат комунистическата власт предприела тотални промени в българското общество. Не бил подминат и спортът. Всички стари клубове били брутално заличени и така „Голямото русенско дерби“ изчезнало.
„Локомотив“ бил тотален хегемон в града в периода 1946-1948 г. После по времето на така наречените „доброволни спортни организации“ – общо осем на брой, една от тях доминирала в отделните години – „Торпедо“ (1950), „Динамо“ (1951-52), „Локомотив“ (1953), „Спартак“ (1954-55), СКНА (1956), и дерби с ясни двама участници така и не се получавало.
След поредица недомислени реорганизации накрая се оформили два клуба – „Дунав“, на когото била отредена „водещата роля“ и „Локомотив“, на когото бил даден лъкът на „втората цигулка“. При тази очевидна неравнопоставеност понятието „дерби“ загубило смисъл.

За 45 години комунистическа власт двата отбора се засичат в една дивизия (Северната „Б“ група) само в един-единствен сезон – 1967/68. Тогава си разменят по една победа, макар единият („Дунав“) да се бори за влизане в „А“ група, а другият („Локомотив“) да не изпадне в зоните и силите им да са доста неравни. Все пак местният вестник „Дунавска правда“ употребява за пръв път израза „русенското дерби“ по отношение на сблъсъка между дунавци и локомотивци през пролетта на 1968 г., когато „железничарите“ печелят с 1:0 пред 20 000 зрители на Градския стадион.
Дунав (Русе) - Локомотив (Русе) 0:1, среща от Северната "Б" група, играна на 14 април 1968 г. на Градския стадион в Русе. © Снимка: Личен архив на Александър Цонев. Репродукция: Нанко Нанев
Твърде дълго обаче русенските привърженици на футбола трябвало да почакат, за да видят продължението на това „дерби“. Защото в следващите 24 години и двата отбора изпадат в по-долна или влизат по-горна група в пълен синхрон. Изключение прави един мач за купата през 1973 г., където, според регламента, трябва да се определи окръжен първенец и някак естествено до финала достигат „Дунав“ и „Локомотив“. „Железничарите“, по това време в трета дивизия, отстъпват с 1:3 на лидера в „Б“ група.
Съперничеството им е подновено едва след падането на комунистическия режим. Чак тогава понятието „русенско дерби“ придобива далеч по-ясни очертания. Най-важният фактор е, че двата клуба вече са равнопоставени и могат да водят самостоятелна политика, без единият да се чувства като „първи отбор“, а другият – „втора цигулка“.

В началото на сезон 1992/93 „Локомотив“ променя по икономически причини името си на „Корабостроител“, но пък влиза в „Б“ група и така „дербито“ е подновено за четири поредни сезона на ниво втора дивизия. Първият мач между двата русенски отбора, макар и на ниво „Б“ група, привлича на Градския стадион 10 000 зрители. Вестник „Спорт“ пише: „Дерби „на кръв“. Кръвта наистина потича още в този първи мач след толкова години пауза – централният нападател на „сините“ Димитър Ников е откаран с линейка от игрището със счупена челюст и два зъба. „Корабостроителите“ водят на почивката с гол на капитана си Евгени Игнатов, но дунавци обръщат резултата с три гола, за да се стигне до крайното 3:2.
„Дунав“ доминира в дербито през този сезон с още една победа през пролетта – 1:0. Тогава клубът прави един от първите си безуспешни опити да се завърне във футболния елит. „Корабостроител“ обаче е на опашката и финишира предпоследен. Решението за създаване на две „Б“ група го спасява от изпадане и през следващия сезон 1993/94 „дербито“ продължава с две ремита по 1:1. Отборът от стадион „Локомотив“ се бори да не изпадне и прави такава шеметна пролетна серия под ръководството на треньора Никола Христов, че накрая финишира за първи път преди „Дунав“ в крайното класиране.

През сезон 1994/95 е кулминацията на „русенското дерби“. Впрочем, дербитата стават повече, защото в Северната „Б“ група се появява и Раковски (Русе), който просто преминава по пътя си към „А“ група. През есента „Корабостроител“ категорично надиграва „Дунав“, но срещата завършва 0:0, а през пролетта „сините“ взимат драматичен успех с 3:2.
Сезон 1995/96 заварва „Дунав“ и възстановилият името си „Локомотив“ в единната „Б“ група. И двата съперника предлагат на своите фенове може би най-запомнящите се и зрелищни „русенски дербита“. Есента на Градския стадион – 2:2, след като локомотивци повеждат с фамозен гол на Драгомир Енчев, който след отбелязването му отива пред агитката на „сините“ с изути гащи. Но „Дунав“ прави обрат. Накрая, в последните минути „железничарите“ изравняват от дузпа.
Реваншът на стадион „Локомотив“ заварва „Дунав“ в зоната на изпадащите, а „червено-черните“ – в средата на таблицата, борещи се за достатъчен точков актив, гарантиращ им оставането в групата. Дунавци пропускат дузпа, а локомотивци остават с осем души на терена след три червени картона. Съдийството на мача е меко казано скандално. Това обаче, не им пречи да измъкнат ценната победа с единствен гол към края на мача. Героят за „железничарите“ е Виктор Нанков, който прехвърля вратаря на „Дунав“ с шут от 30-35 метра.

„Русенското дерби“ се състои и на ниво „В“ група през сезон 1998/99. Двубоите са много завързани – 2:1 за „Дунав“ през есента и 2:2 през пролетта. През този сезон участва и „Раковски“, който дава скромен принос към интригата между русенските отбори в групата.
За последно, „Дунав“ и „Локомотив“ спориха на 24 октомври 2001 г. в 1/16 финал от турнира за Купата на България. По това време „сините“ бяха в „Б“ група, докато „железничарите“ водиха в класирането на Североизточната „В“ група. Мачът вървеше към продължения при 1:1, но дунавци вкарваха два гола в последните две минути и продължиха на осминафинал в турнира за купата.
В ОГЛЕДАЛОТО НА СТАТИСТИКАТА
„Дунав“ и „Локомотив“ са изиграли 16 официални срещи помежду си в годините назад. 9 пъти победата е била на страната на „сините“ , при 5 равенства и 2 успеха за „железничарите“. Головата разлика е 32:15. Най-много за мачовете на ниво „Б“ група – 10. В тях „Дунав“ е спечелил 4 двубоя, срещу два за „Локомотив“, а четири пъти дербито е завършвало наравно. На ниво „В“ група двата градски съперника се срещат веднъж – през сезон 1998/99 и записват победа за „Дунав“ и равен резултат. Освен това, издание на дербито е имало четири пъти в турнирите за различните купи, като краен победител неизменно е бил отборът на „Дунав“.
#1 >> 30 юли 1957 г Дунав (Русе) – Локомотив (Русе) 3:0 /Купа на Съветската армия/
#2 >> 24 септември 1967 г. Локомотив – Дунав 0:6 /Северна „Б“ група/
#3 >> 14 април 1968 г. Дунав – Локомотив 0:1 /Северна „Б“ група/
#4 >> 5 декември 1973 Дунав – Локомотив 3:1 /Купа на Съветската армия/
#5 >> 13 септември 1992 г. Дунав – Корабостроител 3:2 /„Б“ група/
#6 >> 7 април 1993 г. Корабостроител – Дунав 0:1 /„Б“ група/
#7 >> 4 ноември 1993 г. Корабостроител – Дунав 1:1 /Северна „Б“ група/
#8 >> 19 март 1994 г. Дунав – Корабостроител 1:1 /Северна „Б“ група/
#9 >> 6 октомври 1994 г. Дунав – Корабостроител 2:0 /Купа на ПФЛ/
#10 >> 15 октомври 1994 г. Корабостроител – Дунав 0:0 /Северна „Б“ група//
#11 >> 19 април 1995 г. Дунав – Корабостроител 3:2 /Северна „Б“ група/
#12 >> 1 октомври 1995 г. Дунав – Локомотив 2:2 /„Б“ група/
#13 >> 30 март 1996 г. Локомотив – Дунав 1:0 /„Б“ група/
#14 >> 15 ноември 1998 г. Дунав ’98 – Локомотив 2:1 /Североизточна „В“ група/
#15 >> 1999 г. Локомотив – Дунав ’98 2:2 /Североизточна „В“ група/
#16 >> 24 октомври 2001 г. Локомотив-Чикаго – Дунав 1:3 /Купа на България/
