70 години от създаването на Дунав (Русе)

„Дунав“ се ражда на 16 февруари 1949 г. като обединение на русенските физкултурни дружества „Локомотив“, „Русенец при МВР“ и „Динамо“

На 16 февруари 2019 г. се навършват 70 години от създаването на общоградското физкултурно дружество „Дунав“ в Русе. Макар отбелязването на тази дата да минава преди всичко под знака на днешния футболен клуб заради многобройните му привърженици, е нужно дебело да се подчертае, че юбилеят принадлежи и на всички сегашни клубове, развиващи други колективни /баскетбол и волейбол/, както и индивидуални спортове под името „Дунав“.

Преди да проследим събитията, довели до създаването на физкултурно дружество „Дунав“, е редно да върнем лентата доста по-назад от 1949 г. Не само, за да отдадем заслуженото на предшествениците на обединения русенски клуб, но и за да разберем по-добре как се е стигнало до това обединение.

Големите традиции на русенския спорт

Русе, поради местоположението си на река Дунав, е бил българският портал към западната цивилизация и култура. Същото важи и по отношение на спорта, който е „внесен“ у нас още в края на XIX-и век. Първоначално той е бил обект на занимания в училищата и в граждански „телодвижителни“ дружества /първото в Русе е основано през 1894 г./. В началото на 20-те години на XX-и век започва изграждането на спортни клубове, обхванати от административен орган, какъвто се явява учредената през декември 1923 г. Българска национална спортна федерация /БНСФ/.

Най-известните големи русенски спортни клубове са „Левски“ и Напредък“, чиято пословична конкуренция помежду им спомага за издигането на спорта в Русе на национално ниво в годините преди Втората световна война. Освен тях, с успех са действали още различни квартални клубове, по-известните сред които са: „Ангел Кънчев“, „Раковски“, „Бенковски“, „Добруджа“, както и ведомственият Железничарски спортен клуб /ЖСК/.

Идването на комунизма по българските земи

Датата 9 септември 1944 г. става своеобразен вододел на времето, а осъщественият на този ден военен преврат води до дълбоки обществено-политически и социално-икономически промени. В условията на съветска окупация в България започва поетапното установяване на болшевишки комунистически режим. Тези процеси са свързани със сътресения във всички обществени сфери.

Спортът също не прави изключение. Минава се през четири фази на структурни промени, осъществени под диктат от страна на водещата, а след унищожаването на легалната опозиция през 1948 г. и единствена управляваща комунистическа партия.

Заличаването на старите клубове
Информация във вестник “Народен спорт” в броя му от 12 декември 1944 г. След като е “очистен” от “фашистки елементи”, на 23 май 1945 г. русенският спортен клуб “Бенковски” е “обединен” с народно физкултурно дружество “Динамо” и практически престава да съществува.

Първата фаза започва още в дните след Девети септември и е свързана най-вече със заличаването на старите спортни клубове. В духа на времето те са обявени за „фашистки“ и се преминава към ликвидирането им.

Този процес е свързан със създаването на нови „народни физкултурни дружества“ и непременното „обединяване“ на старите с новите клубове. Целта на тези „обединения“ е проста: парите, имуществото и инвентарът на „фашистките“ клубове да мине по легален път в ръцете на новите „народни“ дружества.

По тази формула в периода 1944-1948 г. в Русе е извършена „реорганизация“, в края на която в града остават три „нови“ дружества – железничарското „Локомотив“ /новото име на стария ЖСК/, милиционерското „Русенец при МВР“ и работническото „Динамо“. Резултатът от тази „реорганизация“ е практическото заличаване на всички спортни клубове, съществували до 9 септември 1944 г., включително и на най-старото русенско гимнастическо дружество „Юнак“, основано още през 1894 г.

Единно физкултурно дружество

Създаването на „Дунав“ през 1949 г. е част от втората фаза на „реформите“ в българския спорт, осъществени от комунистическата власт в първите години на диктатурата. Под привидната „благородна идея“ да се „обединят силите“, в градовете се поема курс към изграждане на „общоградски дружества“, които да обединят съществуващите дотогава спортни организации.

През януари 1949 г. в цялата страна тече отчетно-изборна кампания във всички физкултурни дружества. На тези конференции на нарочените за обединение клубове е наложено гласуват „за“ вливането им в „общоградски дружества“. Русе не прави изключение.

В броя си от 27 януари 1949 г. вестник „Народен спорт“ публикува информация под заглавието „Единно физкултурно дружество в Русе“. В нея между другото четем:

„Идеята за единно физкултурно дружество в града ни, което да обедини усилията и възможностите на всички спортисти и физкултурни деятели, отдавна бе назряла. Решенията на втория пленум на Народния физкултурен съюз /НФС/ подтикнаха всички към избързването за образуването на това дружество.

На 19 януари се състоя разширена публична конференция. Присъстваха голям брой граждани и в техния пълен състав Управителните съвети на всички градски дружества, на Градското физкултурно ръководство /ГФР/, Градския комитет по физкултурата и спорта /ГКФС/, Окръжния комитет по физкултурата и спорта /ОКФС/, бюрото на Околийския синдикален съвет, представители на БКП, профорганизациите на някои предприятия и др.

Председателят на ГФР Тодор Георгиев изнесе доклад за необходимостта от образуване на единно физкултурно дружество в града ни.“

Дописка във вестник „Народен спорт“ от 27 януари 1949 г.

На конференцията от 19 януари 1949 г. са излъчени няколко комисии, чиито членове имат задачата да подготвят почвата за предстоящото обединение. Все още, обаче, името на новото единно дружество не е оповестено.

„Дунав“ е новото обединено дружество в Русе

Самият акт на сливането на „Локомотив“, „Русенец при МВР“ и „Динамо“ става на тържествено обединително събрание, проведено от 18:00 часа на 16 февруари 1949 г. в залата на кино „Славянска култура“.

Любопитен факт е, че мястото на създаването на „Дунав“ е сграда, строена като църковен салон към храма „Света Троица“ в средата на 30-те години. Тя се е намирала на мястото на днешната опера. На 1 февруари 1948 г. салонът е отнет силово от Църквата, въпреки протестите на Митрополията, и е даден на Българо-съветското дружество в Русе, което от своя страна го преустройва в кино под името „Славянска култура“.

От името на трите дружества на събранието говорят Димитър Млекаров /„Динамо“/, Г. Йорданов /„Русенец при МВР“/ и Димитър Димитров /„Локомотив“/.

В дописка в броя си от 21 февруари по повод обединителното събрание вестник „Народен спорт“ съобщава:

„На 16 февруари в тържествено украсената зала на местното кино „Славянска култура“ се състоя обединителното събрание на трите физкултурни дружества „Динамо“, „Локомотив“ и „Русенец“.

Събранието бе посетено масово от русенските физкултурници и граждани, между които личаха представители на Градския комитет на БКП, Върховния комитет по физкултурата и спорта, Градския комитет на Отечествения фронт, Централното ръководство на Народния физкултурен съюз /ЦР на НФС/, Градския народен съвет и др.

Събранието бе открито с литературно-музикална и гимнастическа програма, изпълнена от хор „Дунавски звуци“, девойки гимнастички и републиканските шампиони по гимнастика от града, след което бе избран почетен и делови президиум.

Приветствия поднесоха Тодор Георгиев – председател на Градското физкултурно ръководство, Петко Йорданов – секретар на Градския комитет на БКП, Ал. Ковачев – от името на Градския комитет на Отечествения фронт, Т. Бижев – член на ЦР на НФС и др.

Председателят на Градския съвет за физкултурата и спорта Соломон (Мони) Хаким изнесе обстоен доклад за обединението на трите физкултурни дружества. Той подчерта, че обединението се прави, за да се даде още по-голям тласък на физкултурното движение в града и с общи усилия да се създадат още по-добри условия на русенските физкултурници за изпълнението на лозунга: „Готов за труд и отбрана“.

Мони Хаким съобщи, че обединеното дружество ще се нарича „Дунав“, което бе посрещнато с бурни и продължителни аплодисменти от всички присъстващи. За новото дружество се изказаха представители на трите обединени дружества и бе избран Временен управителен съвет начело с Тодор Георгиев.“

Едно дружество – много сектори

Следейки историята дотук, непредубеденият читател ще остане с впечатлението, че става дума за голямо обединение в едно дружество. И действително чисто юридически е така. Но на практика нещата изглеждат доста по-различно.

Спуснатото от горе решение е да се образуват „универсални физкултурни дружества“, които да развиват всички възможни видове спорт във всички възможни възрастови групи от деца до ветерани. Тънкият момент е, че тази дейност е планирано да се осъществява в „сектори“ – подразделения на „голямото единно дружество“, които излъчват собствени състезатели и отбори и участват самостоятелно в различни първенства и турнири на градско ниво. Най-добрите състезатели в отделните сектори участват в представителните отбори на града по различните спортове, вече под името „Дунав“.

„Секторите“ се изграждат по месторабота в различни заводи и учреждения. И по този начин „единният и обединен“ Дунав през 1949 г. разполага с поне 17 известни „секторни“ отбори, изградени както следва:

  • 1. Завод „Вела Пискова“
  • 2. Завод „Гаврил Генов“
  • 3. Завод „Георги Димитров“
  • 4. Градски народен съвет
  • 5. „Локомотив“ при ЖП тракция и работилница
  • 6. ЖП училище
  • 7. Захарен завод „Димитър Благоев“
  • 8. Корабостроителницата
  • 9. „Моряк“
  • 10. Завод „Найден Киров“
  • 11. РКС „Наркооп“
  • 12. „Спартак“ при Народната милиция /бивш „Русенец при МВР“/
  • 13. ТПК „Солидарност“
  • 14. Хоремаг
  • 15. „Левски“
  • 16. „Динамо
  • 17. „Химик“

Както е видно от горния списък и трите обединени в „Дунав“ дружества запазват своята самостоятелност като „секторни“ отбори. А към тях се появяват много други. Всички тези сектори ще станат основа за третата фаза от „реформите“, които комунистическата власт осъществява в българския спорт – създаването на ДСО /Доброволните спортни организации/. За тях, обаче, ще стане дума по-нататък в тази статия.

Футболът в обединеното дружество „Дунав“

Обединението на „Локомотив“, „Русенец при МВР“ и „Динамо“ в общоградско дружество „Дунав“ става по време на зимната пауза във футболното първенство през сезон 1948/49. Русе няма представителен отбор в Републиканската футболна дивизия по това време. Трите отбора, на които им предстои обединение, участват във второто ниво на родното първенство – така наречените „зони“. И по-специално в „Дунавската група“ на Североизточната зона, включваща отбори от Русенско, Силистренско, Разградско, Търговищко и Шуменско.

Не е изненада, че най-силно представящият се отбор на Русе в „Дунавската група“ е „Локомотив“. След доминацията на „вечните съперници“ през 20-те и 30-те години на XX-и век – „Левски“ и „Напредък“, през 40-те години железничарите са водещ клуб в града. Така че, обединеният „Дунав“ трябва да доиграе пролетния полусезон в „Дунавската група“ с актива и по програмата на „Локомотив“, докато другите два тима „Русенец при МВР“ и „Динамо“ са извадени от първенството.

Първият треньор на „Дунав“
Борислав Габровски – първият старши треньор на Дунав (Русе) през 1949 г. © Снимка: Личен архив на Станислав Николов.

Задачата да сглоби отбор на „Дунав“, използвайки играчите трите съществуващи тима, се пада на Борислав Габровски. Той е добре известен в Русе, като бивш футболист на звездния тим на местния „Левски“ от втората половина на 30-те години, с който участва на финали за Държавното първенство и Царската купа. Иначе, Габровски е бивш национален състезател и преди да дойде в Русе, е играл последователно за столичните „Шипка“, АС 23 и „Левски“. Шампион е на България с АС 23 през 1931 г. и с Левски (София) през 1933 г., а с националния отбор е носител на Балканската купа през 1932 г.

Първият треньор на Дунав (Русе) Борислав Габровски пристига в града от София още на 30 януари, т.е. преди фактическия акт на обединението и веднага започва работа. Целта му е да селектира играчи от „Локомотив“, „Русенец при МВР“ и „Динамо“ за обединения отбор.

Първата тренировка на „Дунав“

Първата тренировка на току-що създадения „Дунав“ е проведена в 10 часа сутринта в неделя, на 20 февруари 1949 г., на стария стадион „Локомотив“. Той се е намирал точно на югоизточния ъгъл на днешните улици „Плиска“ и „Тулча“ и от него днес е запазена само административната му сграда и съблекалните, където сега се помещава зала за културизъм и фитнес.

В броя си от 19 февруари местният всекидневник „Дунавски отечествен фронт“ излиза със следното съобщение:

„Задължават се следните футболни състезатели да се явят утре в 10 часа на игрище „Локомотив“ с екипи от бившите дружества:

От „Локомотив“: Иван Енев, Панайот Георгиев, Кирил Пенев, Любен Цонев, Петър Николов, Петър Попов, Янко Абаджиев, Нигохос Бейкян, Георги Казанджиев, Георги Велев и Мильо Милев.

От „Динамо“: Кирил Ахтимов, Милко Стоянов, Колю Стефанов, Агоп Долаян, Ангел Асенов, Владимир Манолов, Йордан Петров, Йордан Дим. Петров, Димитър Коджабашев, Христо Абанозов, Михаил Совохин, Иван Маринов, Кирил Иванов и Иван Енчев.

От „Русенец“: Иван Кюпев, Марко Николов, Кирил Василев, Димитър Димитров, Георги Тодоров, Христо Лазаров, Стоян Петков, Атанас Черкезов, Пенчо Ламбев, Иван Дишлиев, Светослав Калчев, Васил Томов и Георги Райков.“

В следващия си брой русенският вестник пише:

„На 20 февруари сутринта на стадион „Локомотив“ се проведе добре организирана тренировка на нашите футболни играчи от трите сектора: „Русенец при МВР“, „Динамо“ и „Локомотив“ при новото единно физкултурно дружество „Дунав“.

Тренировката мина под ръководството на треньора Борислав Габровски (бивш играч на Левски Русе), който си е поставил за цел да издигне нашите футболисти на завидна висота.

Между секторите се играха три полувремена от по 30 минути, които дадоха следните резултати: сектор „Русенец“ – сектор „Локомотив“ 0:0, сектор „Локомотив“ – сектор „Динамо“ 0:0, сектор „Русенец“ – сектор „ Динамо“ 2:0.

Първият официален мач на Дунав (Русе)

На 3 март 1949 г. е първият официален мач на новосформирания фуболен тим на „Дунав“. Срещата е от турнира за Купата на съветската армия /КСА/ и е гостуване в Тутракан. През есента на предната година в Русе са проведени градски квалификации, като във финала „Локомотив“ и „Динамо“ завършват 0:0. Било е предвидено преиграване през пролетта за излъчването на областен първенец, който да продължи в следващите етапи от турнира за КСА.

След обединението този въпрос, естествено, отпада и „Дунав“ като „областен представител“ се изправя в Тутракан срещу местния „Тутраканец“ и го побеждава, макар и трудно, с 3:2.

Три дни по-късно, на 6 март, е първият мач на „Дунав“ пред собствена публика в Русе. Срещата отново е от турнира за КСА и се играе на стария стадион „Локомотив“. След 1:1 в редовното време, гостите от Септември (Силистра) изтръгват крайната победа с 2:1 в продълженията и елеминират „Дунав“ от надпреварата за купата.

„Дунав“ в Дунавската зона и „Б“ група

Разбира се, мачовете за първенството имат далеч по-голям заряд от тези за купата на страната. В Дунавската група, както стана ясно, „Дунав“ се включва през пролетния полусезон с актива от есента и по програмата на „Локомотив“. Първите мачове са две гостувания. Първо, на 13 март русенските „дунавци“ губят в Шумен от тамошния „Локомотив“ с 0:1, а след това, на 20 март, бият „Светквавица“ в Търговище с категоричното 5:0. Първият мач за шампионата в Русе е на 27 март 1949 г. Тогава на стадион „Локомотив“ Дунав разгромява Лудогорец (Разград) с 6:1.

В крайна сметка, през пролетта на 1949 г. „Дунав“ записва три победи, едно равенство и една загуба и финишира на трето място в Дунавската група. Първенец на групата става Септември (Силистра), а втори е Локомотив (Шумен).

Следващият сезон 1949/50 започва повече от обещаващо. „Дунав“ е включен в новосъздадената „Б“ група и стартира с три победи. Първенството обаче е прекратено с решение на Бюрото на Републиканската секция по футбол /РСФ/ на 19 септември 1949 г. Причината е преминаването към третата фаза от „реформите“ на спортното движение у нас, осъществени от комунистическата власт – създаването на Доброволните спортни организации /ДСО/.

Последният официален мач на Дунав в „Б“ група е изигран предния ден преди решението на РСФ. На 18 септември русенци бият с 4:0 във Видин местния „Бенковски“. Все пак, изглежда, футболният тим на „Дунав“ функционира още известно време. Последният резултат е от участието му на приятелски турнир в Габрово, където на 16 октомври „дунавци“ се налагат над Академик (Варна) с 2:0. След това отборът е окончателно разформирован. Така и приключва първата част от историята на Дунав (Русе), продължила едва 8 месеца от февруари до октомври 1949 г.

Съветският модел на ДСО

Създаването на Доброволните спортни организации /ДСО/ в България е опит за директно копиране на модела на Съветския съюз по отношение на структурата на спорта. Този модел не е съобразен изцяло с българските реалности, но въпреки това е налаган упорито от комунистическата власт чак до 1957 г., когато е изоставен окончателно.

Освен структурата, изградена на профсъюзен /отраслов/ принцип, са копирани дори съществуващите в СССР имена на ДСО. А спортният календар, отново по съветски образец, е обърнат и от цикъл „есен-пролет“ се преминава към „календарна година“.

В Русе през есента на 1949 г. са създадени 5 ДСО под имената „Торпедо“, „Динамо“, „Червено знаме“, „Строител“ и „Спартак“. Без да е ДСО, отбор на военните под името „Дунавец при ДНВ“ също в включен в спортния живот на града. През януари 1951 г. от ДСО „Торпедо“ се отделят транспортните работници в своя собствена организация – ДСО „Локомотив“. А през 1953 г. в Русе се появява и ДСО „Септември“ – на работниците и служителите в трудово-производителните кооперации.

У хора, обичащи и интересуващи се от спортната история, сигурно е останало убеждението, наложило се през годините, че големият клуб „Дунав“ е бил разделен на няколко ДСО. По-точно е да се каже, че „секторите“ на „Дунав“ участват във формирането на ДСО, тъй като те също са изградени по месторабота на отраслов принцип.

Друга често срещана заблуда е, че „Дунав“ е бил „наследен“ от определена ДСО /най-често се сочи ДСО „Торпедо“/ или от няколко ДСО едновременно. В интерес на истината, такава нишка на „наследяемост“ не съществува – нито в юридически смисъл като правоприемник, нито във фактически – в единия случай имаме организации (ДСО) по отрасли в икономиката и обществения живот (дори не само в града, а с клонове в рамките на целия окръг), а в другия – организации, покриващи определена територия (район на града или целия град).

Голямото дружество „Дунав“ буквално е било разколачено през есента на 1949 г., като приключва 8-месечното си съществуване с 400 000 лв. задължения и със запорирано имущество, посочва в свое писмо заместник-предеседателят му Димитър Млекаров. Поради тази причина, изтъква Млекаров, новите доброволни спортни организации са започнали да изграждат своята база от нулата, без да ползват наследството на „Дунав“.  Колективите от състезатели и треньори на различните „сектори“ на „Дунав“ участват при формирането на новите ДСО /виж таблицата/.

През 1951 г. “Локомотив” при ЖП тракцията, ЖП училището, Корабостроителницата и “Моряк” са прехвърлени от ДСО “Торпедо” в новата ДСО “Локомотив”. През 1953 г. ТПК “Солидарност” е прехвърлена от ДСО “Динамо” в новата ДСО “Септември”.
Възстановяването на „Дунав“ през 1957 г.

За щастие, в началото на 1957 г. моделът на съветските ДСО е премахнат и се преминава към физкултурни дружества на териториален, а не на отраслов принцип. Това е и четвъртата фаза на големите структурни промени в българския спорт, осъществени от управляващите комунисти.

ДФС Дунав

Манифестация на спортисти от Дружеството за физкултура и спорт "Дунав" на градския площад в Русе. © Репродукция: "Старият Русе"

При този процес предприятията и учрежденията, в които има колективи на различните ДСО, преминават към новите физкултурни дружества според местоположението им в рамките на града. В Русе ДСО са разформировани и на тяхното място са изградени три градски дружества – „Локомотив“ в източната част на града, „Партизанин“ – в западната част и „Дунав“ в централните райони. Има, обаче, две изключения. Разбираемо, железничарите и моряците от целия град са „прехвърлени“ в новото дружество „Локомотив“, а военните – в „Партизанин“.

Така през 1957 г. „Дунав“ подновява своето съществуване и в следващите десетилетия успява да се наложи като запазена марка на русенския спорт, чиято история без прекъсване продължава и до днес с ясно изразена собствена идентичност.

Дунав през 1959 г.

Представителният футболен отбор на Дунав (Русе) през пролетта на 1959 г. Прави (от ляво на дясно): Атанас Цанов, Иван Дишлиев, Иван Даскалов, Светослав Калчев /капитан/, Иван Минчев, Петър Колев, Любен Стоев, Енчо Калайджиев, Георги Игнатов; Клекнали (от ляво на дясно): Светослав Кирчев, Георги Василев, Йордан Станков, Садък Алиев, Иван Атанасов, Петър Пенев.

Радко Димитров

Бивш спортен журналист в Русе. В периода 2003 – 2008 г. е коментирал и отразявал за различни медии повече от 200 мача на различни спортни клубове от града. Бил е кореспондент в Русе на вестниците „Дерби мач“ и „Меридиан мач“, сътрудник на спортния отдел на БТА и на спортните предавания на Сашо Диков по „Канал 3“. Работил е и като спортен редактор в регионалния седмичник „Форум“ и коментатор на футболни и баскетболни мачове в радио "Темпо".

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *