В един от броевете си вестник „Спорт“ публикува обширен репортаж на първия войвода на Русенското колоездачно дружество капитан Александър Жеков за състоялата се на 11 октомври 1925 г. в града българо-румънска колоездачна среща.
Материалът дава подробни описания на посрещането, манифестацията, церемониала на русенския колодрум, както и резултатите от различните дисциплини. Написаното от капитан Жеков обрисува достатъчно добре случилото се, за да може днес непредубедения читател да добие представа за важността на колоезденето като спорт у нас в началото на XX-и век.
Впрочем, тук трябва ясно да бъде казано, че далеч преди Цар Футбол да се настани на престола на българския спорт именно колоезденето стои на трона. Към 1925 г. колоездачният спорт има вече повече от четвърт век бурен живот, докато футболът тогава едва прохожда с първите си официални първенства.
Българският колоездачен отбор за Олимпийските игри в Париж през 1924 г.: /от ляво на дясно/ МИЛКО КЛАЙНЕР (Русе), Янко Траянов (Варна), АТАНАС АТАНАСОВ (Русе), Манол Георгиев (София) и Боян Захариев (София). © Репродукция: вестник "Спорт", 6 юли 1924 г.
Конкретно за Русе: градът, сам известен като люлката на колоездачния спорт у нас, се гордее не без основание със своите колоездачи. Милко Клайнер и Атанас Атанасов (Насито) са двама от българските участници на Олимпийските игри в Париж през 1924 г. По същото време друг русенец – Коста Дюлгеров, триумфира с шампионските лаври в първата Обиколка на България.
Участници в първата колоездачна обиколка на България, проведена през август 1924 г. За победители са признати Георги Абаджиев от Разград и Коста Дюлгеров от Русе. © Репродукция: вестник "Спорт", 15 септември 1924 г.
На този фон не е изненада, че колодрумът в Русе „пращи по шевовете си“ от публика, а организираната международна среща придава допълнителна тежест на града като център на колоездачния спорт. Не случайно, както става ясно от статията на „Спорт“, местното колоездачно дружество по това време оглавява вътрешната опозиция в Българския колоездачен съюз.
