Едно от най-дискусионните неща в списването на „Спортно Русе“ е това за „международните“ мачове между Русе и Силистра през 20-те и 30-те години на XX-и век.
В периода 1913-1940 г. градовете Силистра и Добрич, заедно с околностите им, са предадени от България на Румъния, съгласно Букурещкия договор, последвал края на Втората балканска (междусъюзническа) война. По силата на този договор земите на север и изток от линията Тутракан-Екрене, включително двете селища Тутракан и Екрене (Кранево) минават под румънско управление.
Де факто и де юре Силистра е част от територията на Кралство Румъния, макар българското население да доминира в града. Така че, в интерес на коректното поднасяне на информацията, трябва да приемем мачовете Русе-Силистра от този период като „международни“, колкото и това да ни изглежда странно и донякъде неприемливо от днешна гледна точка.
За международния характер на тези мачове говори и самата обстановка, както и протоколът, който е спазван в церемониите преди началото на двубоите. Още в първия документиран футболен сблъсък между двата дунавски града през есента на 1927 г. отборите излизат на стадиона в Силистра под звуците на съответния национален химн.
Отборът на Ботев 27 (Русе) през 1927 г., сниман на игрище "Алеите".
„Най-напред влизат българите [от „Ботев 27“ – Русе] с червени фланели и бели гащета под звуците на българския национален химн „Шуми Марица“, след това музиката засвири румънския национален химн и влизат румънците със сини фланели и траурни ленти [заради скорошната смърт на краля на Румъния Фердинанд I – б.р.]”, пише в специална кореспонденция за вестник „Спорт“ Апостол Арнаудов, тогавашен член на спортен клуб „Ботев 27“, действащ футболист и футболен съдия.
Първите мачове са на 18 и 19 септември 1927 г., когато в Силистра гостува елитният русенски тим „Ботев 27“. Негови съперници са отборът на румънците в града – „Венус“, и отборът на българите – „Нягра“ (известен още под прозвището „черният тим“). Русенци побеждават и в двата мача с резултати – съответно 3:1 и 3:2.
Година по-късно, през лятото на 1928 г., „румънците“ от българския тим на Силистра (под името „Вихър“ на български, или „Вифор“ на румънски) пристигат в Русе като част от посещението на около 1 000 българи от Силистра в Майка България, където правят 3:3 с „Ботев 27“.
Месец по-късно, около 1 200 русенци на свой ред посещават с три парахода Тутракан и Силистра. Сред тях са и футболистите на „Ботев 27“. В състоялия се реванш „Вифор“ успява да победи „Ботев 27“ с 4:3.
През 1932 г. съперничеството между Русе и Силистра продължава с мачове на разменено гостуване между нашия „Напредък“ и „румънския“ силистренски тим „Вихър“ /“Вифор-Дристор“/. Двата отбора играят в Силистра на 8 май 1932 г. при резултат 3:2 за „Напредък“.
Гостуване на футболния отбор в окупираната от Румъния Южна Добруджа. Русенци /с белите фланелки/ побеждават с 3:2 в Силистра местния тим "Вифор".
Русенци печелят и реванша на игрище „Алеите“ на 14 август с.г. с 5:1.
