Към края на ХІХ-и век българинът се пренася в Модерното време, белязано с подчертан стремеж към хармония и съвършенство на личността. А един от пътищата за това разкрепостяване на духа е спорта, който нахлува у нас, превземайки ума и сърцето на нашенеца, както всяка друга новост на европейската култура.
Снимка на тенисисти на кортовете на Спортен клуб "Напредък", намирали се в района на днешната Товарна гара по ул."Тулча". © Репродукция: Държавна агенция "Архиви" - Русе.
Проучването за навлизането на тениса в Русе до голяма степен разкрива местния градски модел и се асоциира преди всичко с основните му придобивки – свободното време и развлеченията. То би помогнало по-пълно да се очертае ареала на русенския градски живот, да се откроят регионалните му специфики и периферни прояви. Изследването е направено на основата на писмените спомени на основоположниците на тениса в Русе, документи и снимки от Военния клуб и спортен клуб „Напредък“, съхранявани в Исторически музей–Русе.
Активното разпространение на тениса след 70-те години на ХІХ-и век.(1) се дължи най-често на дипломати и търговци, които, установявайки се за известно време в дадена страна, учредяват там свой тенис-клуб. Подобен е и пътят, по който този спорт навлиза по-късно и у нас, като поради своята елитарност има преди всичко представителен характер. Чуждестранни дипломати и търговци „внасят“ играта, като през 1896 г. основават софийския тенис-клуб, наречен по-късно „Дипломатически тенис клуб“.(2) В същата година клубът построява и първото игрище за тенис в България – днес кортовете на БСФС в Парка на свободата в София.
Началото е поставено и тенисът започва да печели все повече привърженици. Основават се и други клубове и секции в столицата и страната. През 1927 г. започва съществуването си варненският тенис-клуб.(3) Русе е третият български град, в който се учредява тенис-клуб, но историческите факти говорят, че тенис тук се играе значително по-рано.
Частните коротове в Русе
Първият тенис-корт е построен от директора на Захарната фабрика Рене Арнтцен през 1913 г.(4) Предприятието е белгийска собственост и освен основните производствени сгради, разполага със собствен кей, флота от три парахода и девет шлепа, железопътна линия, жилища за персонала и част от работниците, а в парка на директорското жилище има добре оформен тенис-корт.(5) Игрището е построено специално за административния персонал на фабриката и това ограничава популяризирането на тениса сред русенските граждани.
Пак по същото време тенис-корт съществува и във френския девически пансион „Notre dam de Sion“, но достъпът до него е разрешен само за възпитаничките на колежа.(6)
Програма за изграждане на тенис-корт и физкултурен салон има и ръководството на Deutsche schule, но избухването на Първата световна война и особено последвалите проблеми със сградата на училището, осуетяват идеята.(7) Сред учителите в училището този спорт, явно е популярен и практикуван, защото името на г-н Александър Шулц срещаме сред учредителите на тенис-клуба в Русе.
През 20-те години на ХХ–и в. необработен тенис-корт има и в двора на Кожарската фабрика.(8) Тогава предприятието е белгийска собственост и за директор е назначен Едмонд Легрен.(9) С негово съдействие там тренират младежите Благовест Ватев, Марко Яланджиев, Стефан Бъчваров, Петър Табаков и др.
Съществуването на три частни тенис-корта в Русе през 20-те години на ХХ-и век, както и малката численост на играещите тенис, показва, че този спорт не е добре познат, а се практикува по-скоро като забавление от едно по-отбрано общество. Присъствието на множество чужденци, както и съществуването на своеобразен елит, съставен от търговци, банкери, офицери, учители, администратори, създава възможност постепенно играта да придобива публичност.
Двамата студенти и помощта на военните
През 1928 г. русенските младежи Тодор Кръстев Хрулев(10) и Евгений Ненов Димов(11) като студенти във Виена се увличат от играта и започват редовно да тренират тенис на кортовете на Висшето училище за световна търговия. През лятната ваканция на следващата година със съжаление узнават, че в Русе все още няма открит тенис-корт.
Двамата студенти правят всичко необходимо още същата година в града да има публична тенис-база. Успяват да убедят домакина на Военния клуб поручик Никола Костов, че в двора на клуба може да се направи подходящо игрище и не след дълго полковник Бораджиев дава разрешение за изграждането му, при условие че се учреди тенис-клуб към Офицерското военно събрание.
В помощ на започналото строителство са изпратени войници от Русенския гарнизон. След подравняване на терена, игрището е засипано с начукани камъни и пясък, като накрая е изравнено с ръчен валяк. Мрежата за тенис-корта е изплетена срещу минимално възнаграждение от затворниците в русенския затвор. Така през лятото на 1929 г. е завършен първият обществен тенис-корт в Русе и е открит „без много шум и официалности“ на 14 август с.г.(12)
В началото спортното съоръжение се посещава от ограничен брой тенесисти, тъй като внасянето на необходимите ракети и топки от Англия и Германия става трудно. До създаването на Градски тенис-клуб към Офицерското събрание в Русе изминава още една година и на 7 септември 1930 г. се провежда учредителното събрание, на което се приема неговият устав и временен правилник.(13)
Управителният съвет е в следния състав: председател – мичман Петър Рашев; подпредседател – Евгений Димов; секретар – Сенка Бурова; касиер – Филип Йорданов и домакин – подпоручик Бояджиев. В Контролния съвет влизат: председател – лейтенант Мишляков; секретар – Тинка Маринович и член – Христо Христов. Технически и строителен комитет: председател – Ашер Вентура; секретар – Георги Ревенски и член – Мара Сокерова.(14)
На следващата година, освен ентусиазираните младежи в тенис-клуба се записват и девойки. На този първи обществен тенис-корт, независимо от техническите му несъвършенства се спортува почни ежедневно през 1932 и 1933 г.
„Под шапката“ на спортен клуб „Напредък“
Въпреки положеното начало, Евгений Димов, Тодор Хрулев и други спортни ветерани считат, че за истинско практикуване на тениса като спорт в Русе трябва да се приеме преминаването на тенис-клуба като секция към спортен клуб „Напредък“.(15) През 1932 г. Управителния съвет на клуба решава да построи съвременен и модерен стадион на терена, който Русенската община одобрява и предоставя за тази цел.
Общинското място, което спортен клуб „Напредък“ получава е с площ от 30 899 кв.м. и се намира в общинския парк между Цветницата и Добруджанския квартал, по бул. „Родина“ и ул. „Тулча“.(16)
В проекта на спортното съоръжение е предвидено да се раздели на отделни игрища за футбол, лека атлетика, дамско, юношеско и детско игрище и три корта за тенис. Между тенис-кортовете и дамското игрище има бюфет и гардероби с душове, както и малка градина за почивка.
На югозападната страна е разположена открита трибуна с 1300 седящи места, а отстрани и срещуположно има открити тераси за над 5000 правостоящи зрители. Отделните игрища са оградени от жив плет, а в североизточната част се изгражда стена, висока 3 метра за реклами.(17)
За подравняване на тенис-кортовете са използвани затворници от русенския затвор. Директорът на Захарната фабрика Рене Арнтцен подарява необходимото количество камък за дренаж на терена, а Вацлав Трънка, син на директора на тухлената фабрика „Труд“, осигурява материала за червената настилка.
Новите кортове са обградени с телена мрежа, изработена от фабрика “Жити”, а мрежата за кортовете е дело отново на русенските затворници. Така през октомври 1933 г. новите модерни кортове са окончателно завършени и в присъствието на представители на Русенската община и фирмите-дарители са открити официално.(18)
Русенският тенис на международната сцена
В следващите години интересът на русенци към този спорт многократно нараства, увеличават се и членовете на секцията по тенис към спортен клуб „Напредък“. От събрания членски внос се отделят суми за заплата на пазач, за изграждане на спортна съблекалня и баня с душове.
Финал при мъжете: Борислав Йорданов /вляво/ срещу румънеца Кристя Каралулис, проведен на 5 август 1934 г. на червените кортове на Спортен клуб "Напредък" в Русе. Победа за Йорданов с 2:0 сета (6:4, 8:6). © Репродукция: Държавна агенция "Архиви" - Русе.
Според мнението на утвърдени русенски тенесисти, новите кортове са по-добри от софийските и по тази причина много международни срещи се провеждат в Русе.(19) На 4 и 5 август 1934 г. има състезания между българския и румънски национални отбори.(20) През месец август същата година Българския тенис съюз урежда в Русе съвместен турнир с играчите на „Докерти тенис клуб“ от Букурещ, в който освен софийските тенесисти участват и русенците Йозеф Гликман, Калфаян, Марко Яланджиев, Пантелей Камбуров. Като един от най-добрите русенски тенесисти се утвърждава Георги Ревенски, който стига до полуфинал в състезанията за купата „Ромеро“ в София.
През 30-те години в Русе се провеждат и няколко женски тенис-турнира.(21)
Идването на комунизма „убива“ русенския тенис
До началото на Втората световна война развитието на тениса в Русе отбелязва видим напредък и се радва на голяма популярност сред гражданите. Русенската тенис-школа е сред водещите в страната. За съжаление след войната и смяната политическата система в страната, тенисът в Русе се възприема като „буржоазен“ спорт и на неговото развитие не се обръща необходимото внимание.
Повикът за масова физическа култура дава предимство на други спортове и русенският тенис изостава в сравнение с градове като Хасково, Пазарджик и Благоевград, които нямат традиции в този спорт. Игрището на бившия спортен клуб „Напредък“ заедно с тенис-кортовете е унищожено, за да се построи на мястото му новата товарна гара в Русе.(22)
Модерен и обичан спорт през 30-те години на ХХ-и век, тенисът задълго е пренебрегнат от управляващите.
Ролята на професор Пенчев
Обновлението на русенския тенис през 60-те години на XX-и век е свързано с името на първия дипломиран треньор по тенис Ангел Пенчев, който успява да раздвижи спортните деятели в града и да провокира ново положително отношение към тениса.(23) Построени са нови тенис-кортове в спортен комплекс „Ялта“, превърнати в баскетболни игрища след създаването на модерния тенис-център в Младежкия парк. Израства ново поколение талантливи спортисти, които връщат старата слава на русенския тенис.
През 1961 г. към дружество "Дунав" е създадена спортна школа по тенис под ръководството на преподавателя Ангел Пенчев. Снимка и текст: Любен Гинев, в."Народен спорт" / 25 ноември 1961 г./
Ангел Пенчев е първият щатен треньор, който дава нов тласък на тениса, поставя началото на организираните тренировки и го връща сред любимите спортове на Русе. Новата популярност и успехите на тенис-спорта провокират ръководството на града да започне строеж на кортовете в Парка на младежта. Те официално са открити през 1971 г. с голям международен турнир на всички крайдунавски държави. Русенският тенис бързо наваксва десетилетията застой през 70-те и 80-те години. Тенисисти като Христо Трифонов (юношески шампион за 1976 г.), А. Чавдаров, М. Константинов, Ат. Георгиев и др. носят успехите на Русе в този спорт.
Тенисът през 80-те години на ХХ–и век минават под ръководството на старши треньорите Николай Рашков, Любомир Петров и Оксана Лилова. Галерията от талантливи млади тенисисти се попълва от Райна Райнова, Милена Арсова, Ев. Кънчев.
Международен детски турнир по тенис "Пионер '84", проведен между 14 и 18 септември 1984 г. на кортовете в Парка на младежта в Русе. © Репродукция: Държавна агенция "Архиви" - Русе.
През следващото десетилетие за старши треньори на клуба са назначени Красимира Господинова /Миралайска/ – шампионка на България за девойки, и Радослав Радев – многократен шампион за мъже в двойка със Стефан Митев.
През 2004 г. за старши треньор в клуба е назначена възпитаничката на русенската школа Милена Арсова. С годините броят на изявените състезатели – русенци расте. Открояват се имената на Дияна Москова, Любомир Петров, Радослав Радев, Роман Радев, Стефан Митев, Мартин Шишков.
БЕЛЕЖКИ:
1. W W W. Wimbledon.org – Първият аматьорски турнир по тенис за мъже на тревен корт се провежда през 1877 г. в Англия. През 1884 г. е организиран и първият индивидуален женски турнир по тенис. Същата година стартират и турнирите по двойки. За финалния мач зрителите заплащат вход от 1 шилинг.
2. Каранджулов, К., „Отново за рожденната дата на българския тенис“ – Годишник на БФ по тенис, 1988, с.10.
3. Пак там.
4. ИМ – Русе, осн. ф. – Спомени, инв.№ К 375; „Началото. Ветераните спортисти разказват“, Р.,1978, с. 140.
5. ДА – Русе, ф.117,оп.3,а.е.13,л.43-44; а.е.14,л.24-28.
6. ИМ – Русе, осн.ф. – Спомени, инв.№ К 375; „Началото. Ветераните спортисти разказват“, Р.,1978, с.140.
7.Чакъров, Н., „История на немското училище в Русе“ (1883–1944). Р.2001, с. 19.
8 Пак там.
9. Едмонд Легрен е известен специалист и член на Белгийската камара на счетоводителите. След Първата световна война е консулски агент на Франция в Русе.
10. Евгений Н. Димов е роден на 2 януари 1907 г. в Търново в семейството на известния учител по музика и диригент Нено Димов. Завършва Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“, а през 1932 г. и Висшето училище за световна търговия във Виена. Работи като началник на Окръжната инспекция на труда в Русе и зам.-началник на индустриалния отдел на Русенската търговско-индустриална камара. Един от основателите на „Яхт клуба“ в Русе през 1931 г. Исторически музей притежава част от семейния архив и личната му тенис-ракета.
11. Тодор Кр. Хрулев е роден на 3 март 1907 г. в Русе. През 1928 г. завършва френския католически колеж „Св. Августин“ в Пловдив, а през 1934 г. Висшето училище за световна търговия във Виена. Работи като началник финансов отдел на Русенската община. Негов дядо е видният български възрожденец Тодор Т. Хрулев – участник в борбата за независима българска църква, учител и книжовник.
12.ИМ – Русе, осн.ф. Спомени, инв.№ К 375; осн.ф. Снимки, инв.№ К 2354.
13. Пак там; „Началото. Ветераните спортисти разказват“, Р.,1978, с. 140.
14. В учредителния протокол са посочени и следните имена: Тодор Хрулев, Белина Бенароева, Лалка Гагова, Вена Герова, Йозеф Гликман, Надя Николова, Михаил Павлов, Стефан Тюлев и Александър Шулц.
15. Спортен клуб „Напредък“ е основан на 14 септември 1919 г. Има разнообразна спортна дейност и силен футболен отбор.
16. ИМ – Русе, осн. ф., инв.№ К 5337 и инв.№ К 5338.
17. Пак там, инв. № К 5339.
18. Пак там, осн.ф. Спомени, инв. № К 375; „Началото. Ветераните спортисти разказват“, Р.,с.141.
19. Издание на БОК , 1936 г. ( собственост на Милко Клайнер).
20. ИМ – Русе, осн.ф. Снимки, инв.№ К 2352.
21. Пак там; „Началото. Ветераните спортисти разказват“, с. 144.
22. ИМ – Русе, осн.ф. Спомени, инв.№ К 375.
23. Гинев,Л., „Русе спорт Дунав“, Р.,1980, с. 66; Димов, Хр., „Бекхенд, форхенд и … облаци прах“ – в. „Утро“, бр. 77 от 9.03.1991.
Автор на историческото изследване за тениса в Русе е Мариана Димитрова, уредник в отдел „Нова история“ на Регионалния исторически музей. Изследването е публиликувано първоначално под заглавието „За началото на тениса в Русе“. Заглавието и подзаглавията на настоящата публикация са на „Спортно Русе“.
