Съперникът на “Напредък” в този мач е унгарският Железничарски спортен клуб от град Печ /на унгарски: Pécsi Vasutas Sport Klub или Pécsi VSK или PVSK/
Носителят на Балканската купа в Печ
Българският футболен шампион* спортен клуб „Напредък“ от Русчук (Русе – б.р.) ще гостува в Печ на 15 и 16 август. В първия ден ще играе срещу сборен отбор на ПЕАК (Pécsi Egyetemi AC, отбор на университета в Печ, завършил на пето място в Югозападната Втора лига през сезон 1935/36 – б.р.) и ПБТК (Pécsi Bőrgyári TC, отбор на кожарската фабрика в Печ, завършил на 12-о място в Югозападната Втора лига през сезон 1935/36 – б.р.), а във втория – срещу ПВСК (Пийчи Вашуташ СК, железничарски спортен клуб от Печ, завършил на второ място в Югозападната Втора лига през сезон 1935/36 – б.р.)
Това ще са мачове на друго ниво за град като Печ, където досега не е идвал български тим. Българите** са победители в Балканската купа, което казва много, тъй като Румъния и Югославия също играха в този турнир, а техните отбори затрудниха много нашите професионални клубове.
Българският футбол е на толкова високо ниво благодарение на унгарските треньори. „Напредък“ също има унгарски треньор – Брезнай, известен в Печ и играл в тима на [кожарската фабрика] ПБТК по време на окупацията.***
Pécsi Napló, 9 aвгуст 1936 г.
* „Напредък“ никога не е бил шампион на България. Вероятно в статията се имат предвид титлите му като първенец на Русенска област.
** Има се предвид спечелената от българския национален отбор Балканска купа през 1935 г.
*** Има се предвид румънската окупация на Унгария, приключила през 1920 г.
Голямото спортно събитие и двоен празник е пристигането в Печ на „Напредък“ – носителят на Купата на България*
Гостите на аматьорите от Печ – четирикратният носител на купата [на България]* „Напредък“, пристигат в петък сутринта. Отборът им е съставен от опитни играчи, с изключение на вратаря, който е студент, но е един от най-добрите български вратари.
Българите ще се изправят срещу сборния отбор в следния състав:
Никола Богданов, Георги Балъкчиев, Тотев, Ал. Богданов, Стефан Калъчев, Никола Цочев, Светослав Абаджиев, Кирил Манев, Димитър Николаев, Оник Харипян, Вучко Йорданов. Във втория ден срещу ПВСК единствената промяна ще бъде, че Димитров ще играе на дясното крило.
Сборният отбор на ПБТК-ПЕАК (ПБТК – Pécsi Bőrgyári TC, отбор на кожарската фабрика в Печ и ПЕАК Pécsi Egyetemi AC, отбор на университета в Печ – б.р.) е следният:
Балатони (Симон няма да е в Печ за мача), Крафт, Шанта, Хартман, Крускович, Мегйер, Банхиди, Тот, Хорват II, Раднай, Бенченлейтнер.
Съставът на ПВСК (Пийчи Вашуташ СК, железничарски спортен клуб от Печ – б.р.) за втория мач все още не сигурен, но вероятно ще бъде следният:
Керени, Турман, Шанта, Красой, Шандор, Яноши, Банлаки, Лихтенщайн, Крауцак, Балох, Пушпан.
Както писахме вчера, завчера българският отбор проведе тренировъчен мач в Мохач. От това, което видяхме там, можем да заключим, че добрата новина, разпространена от нашите български приятели, не е преувеличена. Силата на играчите им напълно съответства на четвърто или пето място в унгарската национална лига.
Те практикуват силова и бърза игра, използвайки умело играта с тяло. Скоростта на нападателите им е съчетана и с отлични стрелкови умения, така че според нас те са категорични фаворити и за двата мача в Печ.
Със сигурност сборният отбор на ПБТК-ПЕАК и този на ПВСК трябва да играят над предела на силите си, за да постигнат достоен резултат.
Вратарят на „Напредък“ е изключително пъргав, играе прекрасно. Защитата им е по-скромна, халфовете са много добри, а и нападението е отлично, начело с дясното крило. Десният инсайд може би изглежда по-слаб от съотборниците си.
По всичко личи, че публиката и в двата дни ще стане свидетел на първокласна фуболна продукция и това начинание на местните аматьорски дружества трябва да се счита за успех.
Българите ще останат в Унгария за около четири седмици, като засега имат уредени мачове в Сексард, Егер, Дьондьош, Диошдьор и Кечкемет, а преди да се приберат ще играят и срещу наш водещ тим в Будапеща.
Pécsi Napló, 15 август 1936 г.
* „Напредък“ никога не е бил носител на Купата на България.
Гостуването на българския отбор в Печ
С пълен успех завърши гостуването на носителя на купата [на България]* „Напредък“ от Русчук (Русе – б.р.). В събота те играха срещу отбора на ПБТК (Pécsi Bőrgyári TC, отбор на кожарската фабрика в Печ – б.р.), подсилен с двама защитници от ПВСК (Пийчи Вашуташ СК, железничарски спортен клуб от Печ).
Българският тим, чийто ляво крило и централен халф са от София и играят в техния национален отбор, явно беше изморен след пътуването и мача в Мохач, но се движеше добре по терена.
[Вучко] Йорданов изведе гостите напред още в 4-ата минута, но Хорват II успя да изравни. Българите атакуваха повече и вкараха втори гол, а Тот изравни преди края на полувремето. В 39-ата минута [Светослав] Абаджиев отбеляза победния гол. Победата на „Напредък“ се дължеше на отличната защита и на бързите нападатели на отбора.
Напредък – ПВСК 5:2 (3:2). Съдия: Ешик. Двата отбора играха пред многобройна публика, като българите спечелиха заслужено с отличната си игра. С добрите си действия те постоянно надделяваха над колебливата защита на ПВСК и водеха с 3:0, когато Пушпан, отчаян от анемичната предна линия на своя отбор, успя да намали до 3:2 с два индивидуални пробива.
Второто полувреме предложи тежка битка. Играчите на ПВСК отпаднаха физически по-рано, докато българите поддържаха темпото, което доведе до два нови гола в тяхна полза и заслужена крайна победа.
Отборът на ПВСК е все още в началото на своята подготовка и не успя да доближи нивото на българите, които комбинираха бързо и красиво и винаги стигаха до топката преди своя съперник. Защитата на „Напредък“ беше отлична, централният им халф, лявото крило и десния инсайд бяха първокласни.
Трябва да се направи нещо с облака от прах, който се получава по време на мачове. Той е опасен не само за здравето на футболистите, но и за зрителите, и понякога прави играта неприятна.
Pécsi Napló, 18 август 1936 г.
* „Напредък“ никога не е бил носител на Купата на България.
Материалите от унгарската преса са предоставени от Денис Олегов. Специални благодарности!
