Локомотив

„Дунав“ се ражда на 16 февруари 1949 г. като обединение на русенските физкултурни дружества „Локомотив“, „Русенец при МВР“ и „Динамо“

На 16 февруари 2019 г. се навършват 70 години от създаването на общоградското физкултурно дружество „Дунав“ в Русе. Макар отбелязването на тази дата да минава преди всичко под знака на днешния футболен клуб заради многобройните му привърженици, е нужно дебело да се подчертае, че юбилеят принадлежи и на всички сегашни клубове, развиващи други колективни /баскетбол и волейбол/, както и индивидуални спортове под името „Дунав“. Още →

Думата „дерби“, заимствана във футбола от конния спорт, няма превод на български. Макар да е почти синоним на „съперничество“, „дербито“ придава съвсем друг, по-голям заряд – съперничеството е ожесточено, битката не рядко е кървава… Дерби са мачовете между отбори от един и същи град, или от един регион, а понякога това „съперничество“ може да има съвсем други корени, далеч от географските. Още →

Провеждането на летни тренировъчни лагери е част от подготовката на русенските футболни отбори от десетилетия насам. Още през 30-те години на XX-и век спортната преса информира за лагери и контролни мачове, играни от Раковски (Русе) и ЖСК (Русе) в Трявна и околностите му. През годините след това планинските курорти от северната страна на Стара планина продължават да приемат русенските футболни тимове в горещите летни месеци преди началото на първенствата. Още →

На 28 юли 1951 г. шампионът ЦДНВ (София) нанася най-голямото крушение на русенския футбол за всички времена. В мач от „А“ група, игран в столицата, армейците разгромяват Торпедо (Русе) с 12:0. И до днес това е рекордът за най-голяма победа в елита. Нападателят на ЦДНВ Петър Михайлов нанизва 6 гола в мрежата на торпедовци, което също остава ненадминат индивидуален рекорд досега. Димитър Миланов и Михаил Янков са „по-скромни“ и се отчитат само с по три гола в русенската врата за крайното 12:0. Още →

Зоните – българската трета дивизия в периода 1959 – 1979 г., са закрити, а до създаването на познатите днес „В“ групи има още време. Така Локомотив (Русе) от кандидат за влизане в „Б“ група е пратен да играе с отбори като Бодра смяна (Мартен) и Динамо (Караманово). Никак не е чудно, че „железничарите“ печелят първото място в Окръжната група през сезон 1979/80 с почти пълен актив – само две равенства и голова разлика 121:11. Още →

Един от футболистите, за които сякаш е създадено клишето “Артист на зеления терен”. Истинска легенда. Но не от днешна гледна точка. Той беше легенда още тогава. Невероятен импровизатор, чиито действия често оставаха загадка и за съотборниците му. Можеше да вкара гол от никакво положение, бореше се мъжки и за най-безнадеждната топка. Беше център на вниманието на публиката и хората се тълпяха на Градския стадион в Русе, за да гледат неговото шоу. А той им отвръщаше с много любов, такава, каквато можеше да даде само едно голямо футболно сърце.

Мнозина вероятно ще си спомнят, че винаги намираше как да изрази по неповторим начин радостта си от вкарания гол. Веднъж взе фотоапарата от ръцете на стоящия до тъчлинията репортер и започна да снима феновете по трибуните. „Те са най-важните. Пуснете тяхна снимка във вестника“, наставляваше сърцатият играч. Медиите пък, вече му бяха лепнали етикета „Шоуменът Мони“. Шоуто му на терена включваше често номера като шеговито „гълчене“ на съдиите, подреждаше противниковите защити при корнер, даваше наставления на чуждия вратар къде да застане и прочие.

Пристигна в Русе директно от „А“ група, където беше играч на Локомотив (Пловдив). През зимата на 1994 г. стана част от скъпата селекция на Корабостроител. Под това име отборът на Локо (Русе) беше затънал на дъното в Северната „Б“ група, без особени шансове за измъкване от зоната на изпадащите. Веднага оформи смъртоносен дует с головата машина Иво Георгиев и двамата станаха страшилище за противниковите защити навред. „Корабът“ от стадион „Локомотив“ не само се отлепи от дъното, но и завърши на рекордното 6-о място, дори пред градския съперник „Дунав“, останал 9-и.

Беше и професионалист. Без грам сантименти в последния мач за сезон 1993/94 в Северната „Б“ група вкара хеттрик на родния си „Бдин“ във Видин при знаменитата победа с 8:3. Невероятният характер на роден победител му позволяваше дори сам да решава безнадеждни мачове. При гостуване на „Корабостроител“ в Плевен домакините от „Спартак“ поведоха с 2:0 за десетина минути игра. Друг би отписал такъв мач, но не и той. Сам вкара три гола и донесе победата на своите за крайното 2:3.

Футболната симфония на треньора Никола Христов продължаваше да звучи силно и ясно в Северната „Б“ група. Дори критиците накрая признаха, че този отбор е предложил най-добрия футбол в дивизията. И не ставаше дума за „тактически“ победи с минимален резултат или дебнене като игра на котка с мишка. „Корабът“ помиташе дори фаворити за влизане в „А“ група, като варненските Спартак (2:0) и Черно море (6:0). Биеше с атрактивен, атакуващ футбол и заставяше противника, независимо от амбициите му, да изпада в положение на отчаяна защита.

Корабостроител, обаче, се размина с „А“ група, поради преждевременен фалит. Но не и Мони. В типичен стил той стана „войвода“ и помогна на последния русенски участник в елита Раковски. И пак беше любимецът на публиката. За съжаление и Раковски се свлече надолу поради финансов недоимък. Мони напусна Русе и пое към Монтана. Но остана завинаги в сърцата на русенските фенове от средата на 90-те години. Защото беше един от онези футболни бойци, които независимо от обстоятелствата, се раздаваха докрай на зеления терен.